— Имаш късмет — отбеляза Смит. — Това е хубав, чист пробив. — Той повдигна вежда към руснака. — Всъщност изглежда като причинен от някой нож на Вал.
Смислов направи физиономия.
— Така беше, но с мое съгласие.
— Какво стана всъщност на онази издатина, докато висях в другия край на обезопасителното въже?
Смислов описа накратко поредицата събития от ледения водопад до спасяването на Смит.
— Благодаря за помощта — кимна Смит. — Оцених я много високо. Имаш ли нещо против да ти задам един личен въпрос?
— Давай, подполковник.
— Защо просто не сряза гърлото на Вал и въжето?
Известно време Смислов мълча.
— Това щеше да е в съответствие с постоянните заповеди, които получих от моето правителство — отвърна накрая той. — Но вие в американската армия имате израз за ситуацията, в която аз се намирам. Означава нещо като „оплескал нещата непоправимо“.
Смит сложи и последната хирургическа лепенка.
— Така е.
— Такова е сегашното ми положение — продължи руснакът. — Бях прикрепен към екипа ви, за да предотвратя изпадането на Русия в неудобно положение пред международната общност и влошаване на отношенията между нашите народи. Спецназовците бяха внедрени на острова със същата цел. Но сега всичко се обърка непоправимо. Дори да бях избрал да ви убия с професора в планината, пак нямаше да има реален начин да предотвратя това неудобно положение и изолация. Нещата вече прекалено излязоха от контрол. Станаха твърде хаотични. Твоето правителство ще започне разследване и истината накрая несъмнено ще излезе наяве. Вероятно е било така от самото начало. Наложи се да призная това и не исках да убивам своите… другари безсмислено.
Смислов пак се усмихна горчиво.
— Виждаш ли? Не всички сме като политкомисаря на „Миша“.
Смит свали над новата превръзка изцапания с кръв ръкав на якето.
— Вече съм стигнал до този извод, майоре.
Той затвори медицинския комплект и се облегна върху зеленикавата ледена стена на пещерата, а автоматът беше подпрян до него.
— Освен това стигнах до заключението, че си прав за нападението над научната станция. Сметките не излизат, ако са спецназовците. Трябва да допусна, че на острова вече е третата страна и като се има предвид как са се отнесли с Ранди, присъствието им е опасно и застрашително.
— Съгласен съм, подполковник.
— Тогава, след като твоята мисия да прикриеш истината за първото нападение на Съветския съюз действително е непоправимо прецакана, ще се съгласиш ли, че пак имаме обща цел в нашата мисия — да предотвратим биологичното оръжие на „Миша“ да не попадне в ръцете на който не трябва?
Смислов се усмихна без настроение.
— Моите началници вероятно не са съгласни, но лично аз не искам да се издъня съвсем. Този антракс може да стигне до чеченските бунтовници или до друга наша терористична групировка. Може да го използват срещу Москва или Петербург толкова лесно, колкото и срещу Ню Йорк или Чикаго. Това е важното сега.
Смит протегна ръка.
— Добре дошъл отново, майоре.
Руснакът прие ръкостискането.
— Радвам се, че се върнах, подполковник. Какви са заповедите ти?
Смит погледна към задната част на пещерата.
— Нашият най-добър разузнавателен източник относно новата фракция в момента не е на разположение. Когато и ако можем да говорим с нея, тогава ще правим някакви планове. А сега какво ще кажеш за чаша чай?
Няколко минути по-късно двамата мъже се приведоха над канчетата и оставиха топлината да проникне през пръстите им.
— Трябва да призная, майоре — каза Смит, — че един въпрос още ме гложди. Това е другата половина от уравнението за пети март: защо съветската атака е била отменена в последния момент.
Смислов поклати глава.
— Съжалявам, не мога да ти кажа, подполковник. Трябва да зачитам последните останали вехтории от националната ни сигурност.
— Спокойно можеш да му кажеш, Григорий — долетя гласът на Валентина от купчината спални чували. — Досетих се и за тази част.
Главата на Смислов рязко се извърна.
— Как би могла?
Въздишката на Валентина изпълни ледената хралупа.
— Аз съм историчка, а и много ме бива да играя на „свържи точките и ще получиш фигура“. „Миша 124“ се разбива на остров Уензди на пети март 1953 година. Съветският съюз е на косъм от началото на трета световна война на пети март 1953 година. На тази дата става още едно значимо обществено-политическо събитие, свързано със Съветския съюз. Логиката подсказва, че то трябва да е свързано с другите две.