— Изтеглили са се — отбеляза Ранди и свали винтовката на Валентина. — С целия си багаж.
— Сигурно са отпрашили, когато чуха престрелката. Осъзнали са, че тук става нещо повече, отколкото са смятали. — Смит погледна към нея. — Как мислиш, Ранди? Какви са шансовете да прекратят акцията?
Тя поклати глава.
— Мисля, че онзи, който организира представлението, Кретек, на този етап би рискувал всичко освен антракса. Смятам, че сега е минал в режим „слон в стъкларски магазин“. Отива да прибере антракса.
— Тогава и ние отиваме. Да погледнем хеликоптера.
Трябваше да заобиколят отдалеч пламтящата лабораторна хижа. Докато вървяха, Смит едва не падна върху фигура, полузаровена в снега.
— О, по дяволите!
Беше тялото на професор Троубридж, небрежно изхвърлено встрани от пътеките на лагера и силно вкочанено в лишена от достойнство поза. Смит беше доволен, че предната нощ снегът беше покрил лицето на мъртвеца и не се налагаше сега да поглежда в пълните с укор очи на Троубридж.
— Съжалявам, Джон — тихо проговори Ранди и застана до него. — Доста оплесках нещата тук.
— Не е твоя грешката. Аз предизвиках тази ситуация. Оставих го да дойде с нас.
„Последният урок. Когато командваш, не живееш с решенията си само днес, а завинаги.“
— Той поиска да дойде, Джон — каза тя, като гледаше в неподвижната фигура. — И той трябваше да подаде сигнал. Никой от нас не знаеше какво ни чака тук.
— Вероятно е точно така. — Той вдигна очи към нея и по лицето му пробяга мрачна полуусмивка. — От това чувстваш ли се по-добре?
Тя поклати глава.
— Всъщност не.
Продължиха нататък.
Когато стигнаха до площадката, откриха следи само от един човек, които водеха до „Лонг Рейнджър“ по пресния сняг. Намериха и грозен пакет с размерите на тухла, пристегнат върху едно опорно устройство с изолационна лепенка. Смит и Смислов замръзнаха на място, щом го видяха, но Ранди се свлече на колене до понтона и съсредоточено разгледа заряда.
— Пластичен е — докладва тя след малко. — И не е свързан. Подай ми нож.
Смит й подаде байонета.
— Вероятно престрелката им е попречила.
Тя внимателно преряза лепенката, свързваща заряда с хеликоптера. Изправи се и метна експлозива колкото се може по-далеч зад насипа. — Логично е, че ако са смятали да взривят хеликоптера, не биха си правили труда да го повреждат предварително.
— Оставям на теб и майора да проверите това. — Смит погледна назад към горящия лагер. Къде, по дяволите, беше Вал? След като беше изиграла ролята си на примамка, трябваше да се върне при тях. — Колко време ще ти отнеме да вдигнеш този кораб във въздуха?
Ранди се намръщи и отметна качулката на якето си.
— Седи тук от два дни изложен на студа. Според наръчника при тези климатични условия са необходими поне два часа за затопляне, подготовка и предстартова проверка.
— На този остров наръчникът не съществува.
— Така е. Ще видя какво мога да направя. Майоре, помогни ми да сваля платнищата и покритията на двигателите.
Смит завъртя дръжката на страничния люк на „Лонг Рейнджър“. Плъзна го да се отвори и надникна вътре в кабината. Всичко изглеждаше непокътнато, включително големият алуминиев куфар с лабораторно оборудване, който бяха привързали към пода. Голяма полза имаше от него, няма що.
Той свали раницата си и я метна в кабината, като сложи модел 70 на Валентина до багажа. Като видя оръжието, отново се сети за притежателката му.
Тя беше толкова сигурна, че може да им се изплъзне и да избяга сама. Ами ако беше сгрешила? Смит усети как стомахът му се свива. Не искаше и тя да се превръща в един от онези провали, с които беше принуден да живее.
— Подполковник, гледай! — Смислов хвърли настрани едно от покривалата на двигателите и посочи. Зад горящите хижи се беше появила дребна фигурка, която заобикаляше хълма и бягаше — не, залиташе — по пътеката от плажа. Смит грабна своето оръжие и хукна да я пресрещне, а Смислов го следваше на няколко крачки отзад.
Засякоха я малко преди хижите.
— Добре ли си? — попита Смит, а Валентина почти рухна в ръцете му.
— Добре съм. — Тя едва си пое дъх с хриптене и опря ръце в коленете си. — Само съм задъхана… но имаме… усложнения, Джон… Усложнения.
— Какво става?
Тя направи усилие да се изправи и продължи да се дави от бързото бягане.