— Нашата засада проработи прекрасно… почти ударихме джакпота. Забавих се да поразчистя и ако мога да взема едно-две излишни оръжия… но ме… прекъснаха… и трябваше да се махам.
— От?
— Другата част на спецназовците. Само шест човека заминаха в престрелката с контрабандистите. Още четирима идват зад мен и подозирам, че не са доволни от последните събития.
— Забелязаха ли те? — попита Смит.
— Не съм сигурна. Може би.
— Колко време имаме?
— Спряха да проверят своите убити. Мисля, че имаме около десет минути.
— Боже! Сега пък те! — Смит спря да разтърка подпухналите си очи, като се чудеше дали някога ще се отърси от изтощението. — Добре, майоре, ти и Ранди трябва да приготвите хеликоптера за полет. Вал, твоята пушка е прибрана в „Рейнджър“. Искам да покриваш подстъпите към хеликоптера оттам. Аз ще остана тук и ще държа пътеката под обстрел.
Валентина отметна от веждата си подгизнала от пот къдрица.
— Джон, тези приятелчета, изглежда, знаят стария номер на германските пехотинци как се запазва огневата поддръжка на частта. Оцелелите ще заменят своите щурмови карабини с автоматичното оръжие на убитите. Може и да са изгубили седемдесет процента от военната сила на взвода, но още държат осемдесет процента от неговата огнева мощ.
— Затова искам хеликоптера готов, преди да стигнат дотук.
— Джон, говорим за три гадни картечници!
— Това е даденост, Вал. Тръгвай!
— Подполковник — каза бавно Смислов. — Може ли да предложа алтернатива?
— Разбира се, майоре.
— Нека отида да ги пресрещна. Нека им наредя да останат на място.
Смит присви очи.
— Мислех, че според теб нямаш власт да им даваш заповеди.
— Нямам, но мога да опитам. Може пък да успея да ги убедя. — Смислов сви рамене и се усмихна огорчено. — Или дори само да ги заблудя. Дори да се проваля, може да спечеля достатъчно време и вие с момичетата да се махнете оттук.
— Тези спецназовци може и на теб да не се зарадват в момента, майоре.
Лицето на руснака пак стана сериозно.
— Подозирам, че в момента цялото ми правителство не е особено доволно от мен, подполковник, но ние трябва да попречим на Кретек да вземе антракса. И може би по този начин няма да се наложи да загиват още руски войници.
Смит се поколеба. Сега не беше време да се съмнява в думите му.
— Вал, ти помогни на Ранди с хеликоптера. Аз ще се оттегля и ще дойда при вас, когато стартирате двигателите. Ако не съм дошъл до момента, в който сте готови да излетите, вдигайте се във въздуха при всички положения. Това е заповед! Твой абсолютен приоритет е да докладваш за ситуацията на остров Уензди. След това действай както намериш за добре. Тръгвай!
Валентина го погледна умоляващо, но премълча възражението си. И послушно хукна към площадката.
Смит се обърна пак към Смислов.
— Късмет, майоре! Надявам се, че днес си сладкодумен дявол.
— Ще се опитам да стана такъв, сър. — Той измъкна револвера на Смит от джоба си и му го върна. — А ако не стана, ти може да имаш по-голяма полза от него, отколкото аз.
Смислов отстъпи крачка назад и застана мирно, а европейският начин, по който удари пети, заглъхна в снега и ръката му прецизно се стрелна нагоре да отдаде чест. — Подполковник, искам да кажа, че за мен беше привилегия да служа под твое командване.
Вкочанените пръсти на Смит докоснаха слепоочието му в отговор.
— Във всеки момент и навсякъде, майоре. Привилегия беше и за мен.
Ранди се отърси от моментното замайване, когато се наведе да влезе в моторния отсек. Умствената затормозеност от предишната нощ заплашваше да се върне и тя се насили да остане съсредоточена, докато пристягаше главите на акумулаторните проводници.
По пътя насам тя се беше запознала с „Лонг Рейнджър“ отблизо и знаеше, че е „поляризиран“ от компанията собственик във възможно най-голяма степен. Всички уплътнения и спойки бяха от студоустойчиви пластмаси и сплави. Смазките бяха от синтетични материали с голям вискозитет, разработени за арктически условия. Горивото беше силно обогатено с антижелиращо вещество, а всички акумулатори бяха предназначени за свръхтежък режим, със заряди, дълбоко под гелообразни опаковки — най-добрите на пазара.
Но не беше достатъчно.
Трансмисията и механизмите за управление на малкия хеликоптер трябваше да се топлят под загряващо покритие няколко часа, за да се доведат отново до задоволителна работна температура, а акумулаторите да се подсилят с бързо зареждане.