В ръката на Кретек се появи автоматичен пистолет.
— Само опитай и ще те убия.
Както пилотът на „Хало“ добре знаеше, заплахата не беше фиктивна. Но заплахата, която идваше от онази щръклица с перки, също не беше фиктивна. В горната част на фюзелажа се чу удар от куршум и стържене.
— Издигай се, копеле! — сопна се Кретек. — Качи се над тях, за да им отвърнем!
Със стиснати зъби пилотът изви своя лост за управление на максимална бойна мощност, като натовари газовите турбини „Тумански“ до техния предел и изстреля показателите на тахометрите и температурните нива до червените им зони.
Ранди Ръсел накара „Лонг Рейнджър“ да танцува, като поддържаше неговата позиция и дистанция от тромавия „Хало“, сякаш беше свързан с него чрез невидим теглич. Пазеше се зад невидимия щит на роторното поле и отказваше да стане мишена на вражеската артилерия.
Валентина Метрас също стигна до предела на своите умения. С изкривени устни, озъбена от напрежение да се концентрира, тя работеше с модел 70 като с автомат, проследяваше целта, дърпаше затвора да изхвърли празните гилзи и стреляше мигновено, щом картината във визьора се нормализираше. Три пъти направи пауза, за да зареди нови патрони в пушката, но щом изпразни третия пълнител, тя свали оръжието, като клатеше глава.
— Не е добре, Джон — извика тя. — Улучвам, но проклетите куршуми просто се пръсват, щом ударят. Скоростта е много голяма. Няма да стане.
— Какво друго можем да опитаме?
Тя погледна нагоре към него от пода.
— Ще опитаме с пилотите. Макар че и там има същия проблем със скоростта и проникването. Първо ще трябва да гръмна предното стъкло и после да стрелям през дупката, за да стигна до хората.
— Ако това са възможностите ни, да действаме.
— Има още един проблем. — Тя пъхна ръка в джоба на якето си. Когато пак я извади и отвори пръсти, в дланта на ръкавицата й блещукаха три тънки, островърхи патрона. — Това е всичко. После кранчето секва.
— Както казах, щом това са възможностите ни… Ранди, вдигай ни нагоре.
Тя беше дочула разговора.
— Ще трябва да се спусна под роторната арка, за да ти дам линия към целта в пилотската кабина. Ще започнат да ни обстрелват.
— Пак ще повторя — ако това са възможностите ни…
— Къде са те? — попита пилотът на „Хало“, като гледаше в огледалата за странично виждане. — Къде отидоха проклетниците?
— Не знам. — Помощник-пилотът се извъртя на седалката си и се втренчи през наблюдателното стъкло. — Спуснали са се зад нас.
— Какво има? — обади се Кретек над рамото на пилота.
— Не знам — кратко отвърна пилотът. — Връщат се на шест часа от нас. Опитват нещо.
Тогава усети вибрациите през контролните си уреди — втора ударна роторна струя се обърка с неговата. Над пилотската кабина надвисна сянка и понтоните на „Лонг Рейнджър“ внезапно прехвърчаха на някакви си метри над тях в полегато, ускоряващо пикиране. Като се изтегли на около шест метра напред, малкият хеликоптер се наклони във въздуха и показа своята отворена странична врата на „Хало“.
— Какво по…
Лявата страна на предния прозорец в кабината избухна в градушка от парченца стъкло. Помощник-пилотът изкрещя несвързано и сграбчи нарязаното си лице. После викът му внезапно секна — втори смъртоносно прецизен куршум улучи беларусина в гърлото и почти го обезглави.
Инстинктите на боец взеха надмощие и пилотът застопори контролните си уреди. Носът на „Хало“ се извъртя — тромаво, но достатъчно бързо, за да мине третият куршум покрай рамото му, а не да улучи главата.
„Хало“ продължи своя безумен завой, като се тресеше, роторите му щяха да блокират заради загубата на скорост. Пилотът чуваше как стрелецът на вратата бълва откоси в отговор на нападението, а той самият се бореше с общото управление на стъпката и цикъла, като се опитваше да не напряга повече опасно претоварената конструкция на „Хало“. Ръката му се премести към Т-образната дръжка за аварийно откачане на примката.
— Не! — Дулото на пистолета на Кретек се заби в гърлото на пилота. Освирепял като подгонен глиган, търговецът на оръжие се напъха между пилотските седалки, а лявата му ръка беше станала на кървава пихтия от свръхскоростния куршум, който не улучи пилота. — Не!
Ранди неотклонно удържаше хеликоптера, докато не чу как пушката на Вал изстреля последния патрон. Големият „Хало“ се обръщаше към тях като кораб и показваше широката си странична част, а от отворите му се сипеше дъжд от автоматична стрелба. Куршумите на автоматите надупчиха едната страна на „Лонг Рейнджър“. Предното стъкло също беше осеяно с дупки; Ранди вдигна скоростта и се гмурна под летящите куршуми.