Тежкият куфар с оборудване се спусна в роторния вихър на „Хало“. Смит усети как краят на алпинисткото въже се изплъзна изпод ръкавиците му, когато върхът на една от перките смачка куфара и го изхвърли настрани.
Смит се търколи обратно в товарното отделение на „Лонг Рейнджър“, а Валентина му помагаше да се провре през страничната врата.
— Ранди — изкрещя той. — Да се махаме оттук!
Свирепа, шумна вибрация удари като с пневматичен чук конструкцията на „Хало“, докато Кретек се тътреше обратно към пилотската кабина. Пилотът се бореше с омазаните с кръв контролни уреди, мъртвият му помощник продължаваше да го гледа, а почти откъснатата му глава язвително се поклащаше.
— Това е! — изкрещя пилотът. — Трябва да изхвърлим товара и да се приземим!
— Не! — прибягна Кретек до заплахата на своя насочен пистолет. — Продължавай нататък.
— Ти си тъп кучи син! Току-що получихме фатален удар в перката! Целият шибан роторен механизъм се разпада! Ако не кацнем сега, всички ще пукнем!
Пилотът сграбчи ръчката за освобождаване от товара, а Кретек използва последните си сили да смаже с приклада на оръжието си посягащата ръка.
— Не!
Тогава времето за дебати свърши. Изтерзаната трансмисия на „Хало“ гръмна като куршум на гаубица. Центробежната сила запрати почти двуметровите ротори като летящи остриета на мечове и „Хало“ се прекатури и започна гибелното си гмуркане. Белият лед и черната вода на пака отдолу изпълниха натрошеното предно стъкло, щом носът се стовари върху тях.
Антон Кретек изпищя като животно в капан и точно това беше. Като изпразни пистолета си в пилота, той отказа на канадеца една или две секунди повече живот.
Те гледаха как от двигателните отсеци на „Хало“ изригват пушек и електрически искри; после роторният механизъм се разпадна, разпръсна се и масивният хеликоптер доби летателната динамика на чекмедже.
Като се катурна на носа си, хеликоптерът полетя право надолу към морския лед. Без гравитационното напрежение от въжето на примката резервоарът с биоагента сякаш плаваше до пропадащото негодно тяло на тежкия кран. Осакатената машина и нейната метална кутия на смъртта се сплетоха в общ танц, бавен като насън.
После се удариха, а от огромната дупка, пробита в леда, изригна и се разрасна гъба от черни и алени пламъци.
— Какво ще стана с антракса, Джон? — попита Валентина, като гледаше огнената топка.
— Пламъци и морска вода — отвърна Джон. — Не можем и да мислим за други, по-пагубни унищожители на спорите.
— Значи, това е?
— Това е. — Смит погледна напред в пилотската кабина. Гърлото му беше продрано от викане, а дробовете му горяха от студа. Щом запасите му с адреналин изгоряха, той внезапно почувства болезнените контузии от ледения водопад миналата нощ. Ставаше все по-трудно да изрича думите. — Ранди, мислиш ли, че можеш да намериш „Хейли“ оттук?
— След като радиостанциите работят, не би трябвало да е такъв проблем.
— Тогава ни заведи обратно до кораба. Някой друг може да събере останалото на Уензди.
— Разбрано!
Смит затръшна страничните врати и се срина с гръб, опрян на пилотските седалки. Без да иска, очите му се затвориха и той само смътно усещаше топлината до себе си: Валентина леко беше опряла глава на рамото му.
52
Остров Възнесение
В южната част на Атлантическия океан беше ранна пролет, но с изгрева пристигна и буря. Призрачно сините, бързо нарастващи светлини на летище „Уайдауейк Фийлд“ проблясваха през воднистата мъгла и дъждът се стичаше от крилете на двата огромни реактивни самолета, които чакаха един до друг на най-изолираната местостоянка от съвместното американско-британско въздушно съоръжение. Единият, „Боинг 747“, носеше ливреята в синьо и бяло на президентската ескадрила; другият, „Илюшин 96“ — съответната символика на Руската федерация.
Светът като цяло не знаеше за присъствието на двата самолета тук, нито пък за срещата между двамата държавни глави, които бяха дошли с тях. Докато въоръжените постове обикаляха подгизналата площадка, на борда на „Еър Форс Едно“ в звукоизолирана, електронно защитена заседателна зала ставаше сблъсък без протоколи и свидетели.