Началото на оръжейната колекция „Сандовал“ беше поставено в края на предишния век като хоби на богат потомък на една от старите калифорнийски фамилии. Колекцията представляваше една от най-големите исторически сбирки на оръжие и военни атрибути в Съединените щати.
Заедно с престижната кураторска дейност на музея имаше и множество странични възможности за доходи като спретнатото калифорнийско мисионерско бунгало зад разпръснатите сгради на изложбения комплекс, библиотеките и лабораториите за реставрация. След като паркира под навеса за коли, Метрас спря за кратък техноритуал, преди да премине през плъзгащите се стъклени врати, които водеха към кухничката. Множеството контролни лампички от охранителни системи на музейния комплекс светнаха в зелено.
Тя включи страничното осветление на кухничката и остави куфарчето и дамската си чанта върху плочките на кухненския плот. Хубаво беше да си вкъщи, дори и след усложнения. С въздишка смъкна от раменете си сакото и изхлузи еластичната лента на скрития полиетиленов калъф над лявата й китка. Като извади от калъфа тъничкия метателен нож с черно острие, тя огледа блещукащите краища на острието за кости и резки от токата на колана.
Захапа долната си устна и се замисли. Не можеше просто да остави превъзходното малко оръжие в неговата мишена; беше го изработила ръчно и балансирала сама в работилницата си. Освен това, както при всички ножове, които изработваше, инициалите й бяха инкрустирани със сребро върху острието. Несъмнено суета от нейна страна.
Беше го избърсала в сакото на своя нападател, но това изобщо не беше адекватно на съвременните средства за разследване на убийства. Ако го накисне за цяла нощ в съд, пълен с бензин, щеше да премахне следите от ДНК по ножа, а калъфът можеше да иде в огъня, но ако нейният някогашен изнасилвач не направеше на света огромна услуга да умре от кръвоизлив, преди спешната помощ да стигне до него, можеше да даде на полицията описанието й и номера на колата.
Тя отново въздъхна. Нямаше как да заобиколи това. Ако нападателят решеше да я наклевети, трябваше се свърже със своя шеф, за да се защити. Прокурорите от залива понякога се държаха много особено, дори в случаи на очебийна самозащита. Можеше да предположат, че е трябвало да отиде на психиатрична консултация със своя нападател, преди да му забие четириинчовия стоманен нож в дванайсетопръстника.
Господин Клайн въобще нямаше да е доволен, ако този инцидент се разчуеше. Като професор по история тя беше длъжна само да познава оръжията, а не да ги използва.
Остави ножа и калъфа върху плота и прекоси коридора до кабинета си. Там държеше частната си колекция. Вграден шкаф с оръжия заемаше една цяла стена. Много други стоманени остриета блещукаха на фона на тъмната черешова облицовка. Някои от остриетата бяха с нейния сребърен подпис. Полираният рог на голяма антилопа се извиваше като сабя над бюрото в мисионерски стил.
Цялостната атмосфера на стаята би трябвало да излъчва мъжественост, но не беше така. В нея витаеше едва доловима стилна женственост — едва доловима, но все пак динамична и дълбоко индивидуална.
Като хлътна ниско зад бюрото, професорката откри, че на телефонния секретар свети лампичката на записано съобщение: номер, който не беше записан в списъка с телефоните. Тя натисна копчето за проверка на повикванията и там просветна кодът на Анакоста, щата Мериленд. Повдигна вежди. Нямаше нужда да се свързва с Първи секретен. Нейните работодатели се опитваха да се свържат с нея.
7
Руският щаб на авиационните сили с далечен радиус на действие
Руски тихоокеански крайбрежни райони
Майор Григорий Смислов подпря ръка върху таблото на командирската газка, оставена върху прокарания черен път. Като погледна през набраздения от водни струйки страничен прозорец, той се навъси срещу далечния пейзаж от порутени казарми и изоставени експлоатационни сгради на фона на оловносивото небе. Да служиш тук наистина трябва да е било голяма работа… някога.
Комплексът на огромната военновъздушна база се беше превърнал в призрак на онова, което е бил навремето. Само няколко от стотиците стоянки, наредени пред своите широки заходни полоси, още бяха заети. Там, където някога бяха спирали цели рояци от лъскави „Сухой“ и „Туполев“ със стреловидни крила, сега стояха в готовност само една-две изнемощели ескадрили и нервно наблюдаваха китайската граница.