Това беше щабът и оперативният център на Първи секретен отдел.
Скритите камери проследиха приближаването на Клайн и магнитните ключалки щракнаха да се отворят, щом той застана пред тежката стоманена огнеупорна врата.
— Добро утро, сър. — Дежурният „портиер“ пое шапката и палтото на Клайн и внимателно ги закачи до висящата лека картечница. — Днес навън е влажно.
— Така е, Уолт — дружелюбно отвърна Клайн. — Маги в магазина ли отиде?
— Преди около половин час, сър.
— Някой ден ще я изпреваря — измърмори Клайн, както беше по ритуал. Той продължи по протежение на излъскания като в институция централен коридор. Никой не се размина с него, но от време на време от сивите врати долиташе шепот или глухо бръмчене на електроника и подсказваше за дискретните функции на щаба.
В далечния край на коридора се намираха командните помещения.
Външният кабинет беше технобърлогата на Маги Темпълтън. Цялата стая представляваше компютърна работна станция, управлявана от голямо бюро с не по-малко от три двайсет и един инчови плоскоекранни монитора, поставени върху него. В отсрещната стена на кабинета беше вградена втора серия от широкоекранни дисплеи. Любимото дръвче бонзай и фотографията на починалия й съпруг в сребърна рамка бяха единственото, което напомняше за човешката същност на Маргарет Темпълтън.
Блондинката вдигна очи от своя главен монитор и се усмихна, щом Клайн премина с картата си през защитения вход.
— Добро утро, господин Клайн. Надявам се, че плаването днес е било спокойно.
— За мен никога няма да е съвсем спокойно, Маги — изсумтя Клайн. — Някой ден ще заловя садиста, който роди блестящата идея да превърне щаба с най-лошия моряк на света в яхтклуб.
Тя се подсмихна.
— Трябва да признаете, че отлично служи за прикритие.
— Не съвсем; ако през цялото време съм позеленял и ме мъчи морска болест, може всичко да издам. Какво имаме тази сутрин?
Темпълтън веднага превключи на работен режим.
— Внедрената „Примамка Браво“, изглежда, работи добре. Ръководителят на екипа докладва, че неговият персонал и оборудване са на територията на Мианмар и че неговият човек за свръзка успешно е установил контакт с ръководството на Националния съюз на Карен.
Клайн кимна. Извади носна кърпичка от джоба си и избърса няколко капчици влага от очилата си.
— Нещо ново за операцията на остров Уензди?
— Джон ще се присъедини към американските членове от неговия екип в Сиатъл довечера и с руската връзка в Аляска утре. Цялото оборудване е предварително доставено на място, а хеликоптерът е осигурен от „Пол Стар“.
— Някакви проблеми с Ленгли да изпрати мис Ръсел при нас?
— Само обичайното пъшкане, вайкане, роптаене и оплакване — Маги вдигна поглед от екраните си. — Може ли да изразя мнение, сър? В близко време президентът Кастила наистина ще трябва да вземе определени решения за работните взаимоотношения с бившите ни работодатели.
Клайн въздъхна и намести очилата си.
— Много е вероятно, Маги, но както казва безсмъртната Скарлет О’Хара, „Утре ще мисля за това“. Нещо друго за днес?
— Съвещание с Южноамериканската оперативна група точно в десет. Може би искате да видите папката „На вашето внимание“. Събрала съм списък от известни търговци на незаконно оръжие, за които се смята, че имат и потенциален интерес, и необходимите ресурси да се справят сами със ситуацията на остров Уензди. Заслужава си да го прочетете. Освен това сигнализирах за тези хора и за организациите им на всички наши разузнавателни източници. Всяко необичайно действие от тяхна страна ще се докладва.
— Много добре, Маги, както винаги.
Всеки директор трябва да има изпълнителен асистент, който може да чете мисли и да предвижда бъдещето.
Неговият кабинет — по-малък и далеч не така претрупан — се намираше зад този на Маги. Малкото украшения от личен характер — рамкираната, голяма колкото плакат снимка на Земята от орбита, копията на карти от елизабетинската епоха, големият глобус от осемнайсети век — служеха да му напомнят за неговата зона на отговорност.
На средноголямото му бюро имаше само един компютърен монитор, а до него — табла с чаша за кафе, димящ термос от неръждаема стомана и едно английско кексче с масло в покрита чиния.