След свалянето на Милошевич от власт и налагането на принудителен мир от НАТО на различните воюващи балкански страни Кретек разширява своя обсег на действие. Неговите нови основни клиенти стават воюващите фракции от гражданската война в Судан и терористичните групи от Близкия изток.
По-сериозна и непосредствена опасност представляват сигналите, че Кретек вече не се задоволява с възможностите за печалба от конвенционални боеприпаси. Напоследък се появяват индикации, че Групата „Кретек“ търси да влезе на пазара с ядрено, биологично и химическо оръжие. Опасенията са, че в това ново поле на действие Антон Кретек може да постигне същия успех, какъвто е имал и с другите си престъпни начинания.
В края на обясненията беше маркиран кратък откъс.
Лични бележки до директора:
А. По мнението на изпълнителния асистент Групата „Кретек“ е отличен пример за такъв тип организация, която ще види в „Миша 124“ златна възможност. Те са подвижни, силно приспособими, поемат рискове и са напълно безскрупулни.
Б. Извън рамките на конкретната ситуация на остров Уензди трябва да се отбележи, че Групата „Кретек“ понастоящем е с „еднолична“ дейност. Елиминирането на Антон Кретек по всяка вероятност ще доведе до директното разпадане на Групата „Кретек“ и до повишена стабилност в редица области на безпокойство за САЩ. Отново по мнение на изпълнителния асистент това прави Антон Кретек възможен обект за наказателна операция — в случай че някога се установи точното му местоположение и в случай че се даде заповед за мокра поръчка.
Клайн мрачно се усмихна — женският екземпляр от вида беше по-смъртоносен от мъжкия. Маги Темпълтън вероятно беше права. Това бе лицето на потенциалния враг. Хора като Антон Кретек щяха да погледнат на два тона изпуснат антракс като на блестяща възможност.
Маги сигурно беше права и за още нещо. Светът много вероятно щеше да стане по-добро място без своя Антон Кретек.
9
Източният бряг на Адриатическо море
Отливът беше започнал, морето се беше отдръпнало, а звездите просветваха през парцалив облак над широка ивица тъмен, мокър пясък. Над плажа се простираха дюните, закотвени от рошавите, четинести избуяли треви и осеяни с множество грубо изработени бетонни бункери. Отдавна оставени на гнездящите морски птици, напуснатите укрепления бяха физическо изражение на параноичните заблуди на отминалото и неоплакано управление на Енвер Ходжа.
Отвъд дюните лежаха мрачните, обрасли с гори хълмове на Албания.
В тъмнината усилено превключваха предавки и два автомобила — един по-стар камион „Мерцедес“ с плоска предница и друг по-малък и по-нов „Рейндж Роувър“ бавно се тресяха надолу по набраздения път до плажа, като караха на слаби габаритни светлини.
Когато стигна до разклонението, малкият конвой спря и двама мъже в провисналите панталони и якета от груба кожа на албанската работническа класа скочиха от задната врата на камиона и заеха позиции, за да покриват пътя. Всеки от тях носеше картечен пистолет „Аграм“ — хърватско производство, с тежък цилиндричен заглушител, завинтен към късата цев.
Беше много малко вероятно някой да се осмели да дойде на това пусто място от крайбрежието в малките часове на нощта. Но ако го направеше — независимо дали е полицай или селянин, — щеше да умре.
Камионите продължиха още половин миля до най-широкия и най-прав участък от плажа и спряха. Още половин дузина въоръжени мъже слязоха от роувъра и кабината на камиона и се заловиха с дълго тренирана дейност.
Щом двама от мъжете се забавиха зад капака на паркирания роувър, загледани в небето, другите се разгърнаха като ветрило и оформиха писта за кацане.
Счупиха химически светлинни пръчки и ги разтресоха да светнат, а дебелият им край беше поставен в къси медни тръби. После мъжете забиха пръчките в пясъка на определено разстояние в дълга двойна редица. След минути лумналата в нощта пътека на специалната писта вече излъчваше бледа синьо-зелена светлина, която не се виждаше иззад дюните, но беше съвсем забележима за всеки, минаващ отгоре.
Мъжете се върнаха в автомобилите и зачакаха с пръст върху спусъка на своите картечни пистолети.
Когато стрелките на часовниците пропълзяха до уречения час, се чу бръмченето на самолетни двигатели и над тях успоредно на плажа се понесе крилата сянка със загасени навигационни светлини. Водачът на групата, едър мъж с червена брада, панталони от рипсено кадифе и дебел пуловер с шотландски мотиви, насочи сигнална лампа и светна към самолета. Две кратки просветвания, пауза и после още две кратки.