Това беше още един от механизмите за оцеляване на Антон Кретек: да отиде на място и лично да надзирава колкото се може повече от своите операции. Беше добър начин да разбереш на кого да имаш доверие и кого да очистиш.
Транспортният самолет „Дорниер 28D Скайсървант“ за късо излитане и кацане с два мотора и високо крило направи още един кръг над временното пясъчно летище и кацна. С двигатели, задавени от забавеното темпо, той светна и се настани между редиците светещи пръчки, а блокираният му колесник остави тънка, свистяща следа мокър пясък.
Кретек отново насочи и запали своята сигнална лампа, като насочи самолета да спре до камионите. Перките на самолета продължиха да просветват над тях, но страничният му капак за товари се отвори и изхвърли само един човек.
Той беше дребен, тъмен, слаб и ужасно нервен. Арабин от Палестина. Очите му трескаво се въртяха, защото нямаше доверие нито на обстановката, нито на компанията си.
— Добър вечер, приятелю, добър вечер — надвика звука на самолетните двигатели по-едрият мъж. — Добре дошъл в красива Албания.
— Ти ли си Кретек? — поиска да разбере палестинецът.
— Често ме обвиняват за това — отвърна Антон Кретек, като остави лампата върху капака на роувъра.
Арабинът не беше във весело настроение.
— Носиш ли материала?
— Затова и двамата сме тук, приятелю — Търговецът на оръжие тръгна към мерцедеса. — Ела сам да погледнеш.
В светлината на един-единствен фенер от задната част на камиона бяха разтоварени тежки кашони от тъмен, промазан с восък картон. Кашоните бяха надписани на кирилица и върху тях беше отпечатан международният предупредителен знак с експлодираща бомба за мощни експлозиви. Като посочи, че един кашон трябва да се остави настрана, Кретек щракна и отвори сгъваем ловен нож и сряза жълтата полиетиленова облепваща лента.
Отвори капака и вътре се показаха здраво опаковани блокчета колкото тухла, увити във восъчна хартия. Разгърна опаковката и отвътре изникна плътен, гладък, подобен на маджун материал с цвят на маргарин.
— Пластичен взрив „Семтекс“ с военно качество — посочи към пакета Кретек. — Тук има хиляда и двеста килограма, всичкият е на по-малко от три месеца и напълно стабилен. Гарантирано убива евреи и праща вашите самоотвержени доброволци при техните седемдесет и две девици с усмивка на лицето.
Главата на арабина рязко се изметна, а в тъмните му, изразителни очи проблесна гняв. Гневът на фанатик в стълкновение с дребния търговец.
— Когато говориш за свещените воини на Мохамед и за освободителите на палестинския народ, ще говориш с уважение!
Очите на контрабандиста станаха хладни и непроницаеми.
— Всеки освобождава нещо, приятелю. Що се отнася до мен, аз освобождавам пари. Ти получаваш стоката си, а аз ще получа парите си — а Мохамед и палестинският народ да си гледат работата!
Арабинът кипна, но после забеляза кръга от мрачни славянски лица, който се събираше около светлото петно на лампата. Той враждебно извади дебел плик от вътрешната страна на якето си и го пусна върху отворения кашон експлозиви.
Кретек хвана плика. Като го отвори, той преброи прилежно стегнатите пачки с евро и потвърди стойността им.
— Всичко е наред — каза накрая той. — Товарете.
Тон и половина мощни експлозиви бяха качени на борда на товарния самолет, а екипажът на „Дорниер“ закрепи и пристегна смъртоносния товар. За броени минути беше натоварен и последният кашон и арабинът, който плати, се покатери след него без прощална дума или поглед назад. Вратите на фюзелажа се затръшнаха и витлата на самолета се забързаха, докато набираше скорост за излитане, издухвайки върху търговците на оръжие пясъка от попътната струя.
Самолетът отново се засили по слабоосветената пътека. Като се издигна в черното небе, той изпълни възходящ завой над Адриатическо море, а двигателите му се чуваха все по-слабо в далечината.
Хората на Кретек отново се разпръснаха, за да съберат светещите клечки. След един-два часа всички доказателства за кацането щяха да бъдат изтрити от настъпващия прилив.
Кретек и неговият помощник отново се качиха в роувъра.