Освен това за момчетата беше полезно да виждат, че старецът още има зорко око и железен юмрук и че не се страхува да го окървави. Беше полезно за дисциплината.
— Как мина, Антон? — попита шефът на комуникациите на Кретек, когато търговецът на оръжие бутна ниската врата и влезе в комбинираната кухня и всекидневна на къщата.
— Без затруднения, приятелю — дружелюбно изръмжа Кретек. — Може да се свържеш с палестинците и да им кажеш, че тяхната пратка пътува. Дали ще пристигне… — Кретек погледна безучастно и повдигна широките си рамене.
Мъжете, седнали около грубата маса в средата, знаеха, че трябва да се засмеят.
Като изключим единствената ярка крушка от автомобилен фар, окачена на една греда отгоре, стаята сама по себе си можеше да бъде музейна възстановка от осемнайсети век със своя нисък таван, с мизерните варосани каменни стени и широката камина, която служеше и за готвене, и за отопление. В опушеното огнище тлееше огън от горящи лозови пръчки. Дъсченият под беше излъскан от стъпките векове наред, а отвън се влизаше през ниска, „чупеща глави“ врата с висок праг, предвидена да забави нападенията на разбойници и врагове на семейството.
Тя обаче не служеше за защита срещу бандитите, поканени в къщата. Собственикът на къщата и неговата четиринадесетгодишна дъщеря стояха притихнали близо до камината и разчитаха на древната селска отбрана чрез ненатрапчивост.
— А, Глешка, скъпа моя, ти дочака завръщането на своя рицар. И то с горещ чай. Точно това ми е нужно в студената сутрин.
Без да проговори, момичето вдигна чайника от камината и го занесе до масата, като напълни една мръсна чаша със силен, двойно запарен черен чай. Кретек седна на свободния стол до чашата и стисна задника на момичето през евтината памучна пола.
— Благодаря ти, любов моя. Ще се постопля с горещия ти чай, а след малко, когато си свърша работата, ще стопля теб.
Със свирепо подигравателно ръмжене той я придърпа и зарови лице в почти плоските й гърди, като изтръгна поредния изблик на вулгарен смях от хората си. В очите на баща й, седнал до камината, проблесна огънят на безпомощен гняв, който веднага беше прикрит. Той бе поласкан да даде под наем фермата си на тези хора за повече пари, отколкото можеше да спечели за пет години тежък труд. Тогава не знаеше, че ще даде под наем и единственото си дете — Глешка. Но той беше албанец и познаваше правилото на оръжието. Хората с пушките определят правилата, а тези хора имаха ужасно много пушки. Момичето щеше да оцелее и те щяха да оцелеят, както оцеляваха албанските селяни — с търпение.
Като пусна момичето, Кретек сложи в чая си захар от нащърбената купичка на масата.
— Нещо ново случи ли се, докато доставях пратката, Кренкльо?
— Само един имейл, сър. — Шефът на отдела за комуникации подаде разпечатан лист през масата. — До личния ви адрес, на домашния код.
Кретек разгърна листа и разгледа съобщението. През руното на брадата му бавно се показа вълча усмивка.
— Добри новини от семейството, приятели — каза накрая той. — Наистина много добри новини.
Престорената веселост изчезна и той вдигна хладен и съсредоточен поглед.
— Кренкльо, съобщи на хората ни в Канада, че арктическата операция е в ход и че трябва да започнат незабавна подготовка. Обади се на избрания силов отряд и уреди среща на мястото на заминаването ни от Виена. Михаил…
— Да, сър — дрезгаво отвърна неговият изпълнителен офицер. Беше ясно, че старият вълк отново е по следите на нещо, този път за най-голямата плячка в историята на групата. Няколко дни по-рано, когато за първи път чу за арктическия план, Влахович се беше поколебал. Изглеждаше му екстремен, безумен далечен изстрел. Но ако можеше да се осъществи, печалбата щеше да е космическа. Сега дори мрачният сърбин почваше да се поддава на треската.
— Информирай всички секции на щаба да товарят и да се приготвят за тръгване. Искам да съм на път след… — Кретек замълча и очите му светнаха по посока на камината и тъничката, притихнала фигурка, която стоеше до нея. Албанската раса никога не се беше славила с големи красавици сред жените си и това момиченце също не правеше изключение, но тя беше тук, беше млада и за това й се плащаше. — … След час и половина.
Можеше дори да си вземе заслуженото от Глешка, преди тя и другите от семейството й да загинат от трагичен пожар в къщата.
10