От Анкоридж ще отлетим за Ситка. Там имаме среща с американския кораб „Алекс Хейли“, ледоразбивачът на бреговата охрана, който ще ни отведе в радиуса на остров Уензди.
— Кои сме ние? — поиска да знае Ранди — въпрос, свойствен за всеки, който не беше в техния занаят.
— Историята за прикритие, изфабрикувана за тази операция, ще ни позволи до голяма степен за запазим собствената си самоличност — отвърна Смит. — Като подполковник Джон Смит, доктор по медицина, аз ще бъда патологът на мисията, прикрепен към регистрите на смъртните случаи в Министерството на отбраната. Главната ми грижа ще бъде получаването и съдебномедицинската идентификация на телата от екипажа.
Професор Метрас също като цяло ще бъде такава, каквато е — цивилен консултант по история, който работи на договор с Министерството на отбраната. Както се предполага, нейната работа ще е да идентифицира самия самолет, в случай че останките са на американския бомбардировач В-29. И, от друга страна, както се предполага, майор Смислов ще изпълнява същото задължение, ако се докаже, че самолетът е руският Ту-4. Ще поддържаме версията, че произходът на бомбардировача още не е известен, поне докато не стигнем на мястото на катастрофата.
Ти си сложният случай, Ранди. Засега си цивилен чартърен пилот, който лети за Националната океанографска и метеорологична администрация. Експедицията на остров Уензди е международен научен проект, а Националната океанографска и метеорологична администрация и американската брегова охрана му оказват логистична подкрепа. Това включва добавяне и отстраняване на персонал. Ти и „Алекс Хейли“ сте изпратени там да изведете експедицията преди настъпването на полярната зима. Твоето лично име вероятно е запазено и заедно с оборудването ще ти предоставят подходящо оформени документи.
Втренченият й поглед за миг се отклони към масата.
— Има ли възможност да науча за кого всъщност работя?
Смит съжали за отговора, който трябваше да й даде.
— Ти си цивилен чартърен пилот, който лети за Националната океанографска и метеорологична администрация.
Той усети, че нервите на Ранди се опъват до край. Досега началниците й вече трябва да са предположили, че в игрите на тайни операции има и нов участник. Нова елитна група, която работи извън пълномощията на Ленгли, но с привилегията да разполага с ресурсите на ЦРУ когато поиска. От предишния си опит Ранди също така трябва да е предположила, че Смит е част от тази нова организация. Ако държаха някой ветеран оператор в неведение по този начин, това щеше да го гложди. Но Джон нямаше избор по въпроса. Първи секретен отдел оставаше „необходимо е да се знае“, а да си кажем направо, за Ранди Ръсел не беше необходимо да знае, само да се подчинява.
— Разбирам — продължи високомерно тя. — Доколкото схващам, в тази операция ще получавам заповедите си от теб.
— От мен или от професор Метрас.
Ранди отметна глава да погледне Метрас. Тъмнокосият оперативен агент само повдигна една вежда и чашата си и отпи последна глътка от своето мартини.
Ситуацията просто ставаше все по-приятна и по-приятна. Да бъде младши член на екипа, само още повече щеше да наежи бодлите на Ранди. Какво го беше предупредил предния ден неговият планински военен инструктор — че забравя как се командва? Ами, за Бога, по-добре щеше да е да си спомни веднага.
— Професор Метрас е мой помощник-офицер в тази операция. Ако аз не съм на разположение, тя има пълните права да взима решения по всички аспекти на мисията. Ясно ли е?
Безизразните очи на Ранди отново се срещнаха с неговите.
— Напълно, подполковник.
Сервираха вечерята им, която те изядоха почти в мълчание. Смит си поръча сьомга, а Ранди Ръсел предпочете лека салата. Единственият човек, който, изглежда, изцяло се наслади на храната си, беше Валентина Метрас, защото омете своя стек и печени картофи като лакомство, с безгрижна ожесточеност.
Тъкмо тя се върна отново към въпроса за мисията, докато пиеха кафето си след вечерята.
— Един от нашите шпионски разузнавателни сателити е имал възможност да заснеме при ясно време мястото, където се е разбил „Миша“ — каза тя, като извади от дамската си чанта серия фотографии. — Те ни дават много по-добър поглед върху това, с което си имаме работа, отколкото наземните снимки, направени от научната експедиция.