Смит се навъси при вида на своето копие, показващо гледката отгоре. Ясно можеше да се види, че катастрофиралият бомбардировач действително е точно копие на В-29. Тънкият, приличен на торпедо корпус и липсата на усилена пилотска кабина не можеха да се сгрешат.
— Сигурна ли си, че този е техен? — попита Ранди, изговаряйки мислите на Смит.
Историчката кимна.
— Ъ-хъ. По-голямата част от боята на отличителните знаци е била олющена от бурите, но червената звезда може да се различи в края на дясното крило. Няма съмнение — това е Ту-4 „Бик“. По-специално това е вариантът Ту-4А стратегически самолет, предназначен за пренасяне на ядрено или биологично оръжие. Нещо повече, този самолет е бил бомбардировач за Америка.
Смит вдигна поглед.
— Бомбардировач за Америка ли?
— Самолет, специално конфигуриран за нападение на цели в континенталната част на Съединените щати. Бил е опростен и олекотен, за да се увеличи максимално обсегът му на действие. — Като се протегна през масата, Валентина прокара лакиран пръст надолу по гръбнака на самолета. — Можеш да видиш как всички отбранителни оръдейни кули, освен огневите установки на опашката, са били премахнати, а лафетите — демонтирани. По-голямата част от бронята също трябва да е била премахната и в крилата и опашния бомбен отсек да са инсталирани допълнителни резервоари с гориво.
Тя вдигна поглед от снимката.
— Дори и така модифициран, самолетът Ту-4 е имал доста ограничения като междуконтинентална преносима система. И да са предприели нападение над полюса от най-близките съветски бази в Сибир, трудно са могли да достигнат набелязаните цели в северните щати. И всички мисии са щели да бъдат еднопосочни. Нямало е да им стигне горивото за обратен полет.
— Управляеми ракети с хора в тях — замисли се Смит.
— В същността си да, но с това е разполагал Сталин тогава.
— А как изобщо се е добрал до тях? — попита объркана Ранди. — Доколкото знам, това са били нашите най-добри бомбардировачи през Втората световна война. Със сигурност не сме ги дали ей така на Съветския съюз.
— Дали сме ги, но не умишлено — отвърна историчката. — По-рано, по време на стратегическата бомбена кампания срещу островите от Японския архипелаг, три самолета В-29 кацнали принудително във Владивосток заради повреди при сражение или авария в двигателите. Екипажите и самолетите били интернирани от руснаците, които по онова време пазели неутралитет спрямо нашата война срещу Япония. Накрая пуснали екипажите да се приберат, но така и не върнали бомбардировачите.
Вместо това Сталин наредил на Андрей Туполев, един от най-великите руски самолетни конструктори, да изработи точно копие на В-29 за съветската авиация с далечен радиус на действие.
Тя печално се усмихна.
— Това е бил най-невероятният инженерен проект в историята. Специалисти по авиация, които са имали възможност отблизо да разгледат образци от съветския „Бик“, все се чудели на една малка кръгла дупка, пробита във водещия ръб на лявото крило. Така и не успели да отгатнат за какво е. Когато попитали руснаците за нея, те заявили, че също не знаят за какво служи. Просто си била там, на корпуса на В-29, който разглобили, за да свалят частите му за копиране.
Оказва се, че вероятно е била дупка от куршум, направена от картечниците на някой японски изтребител. Но Сталин изрично бил казал, че иска точно копие на „летящата крепост“, а каквото искал чичко Йосиф, го получавал!
Пръстът й продължи да следва очертанията на крилата на разбития бомбардировач.
— Явно се е ударил хоризонтално и се е плъзнал върху глетчера по корем. И като се има предвид начинът, по който са извити витлата, в мига на удара всичките му двигатели още са работели.
Смит се навъси.
— Ако двигателите му са били в изправност, какво го е накарало да падне?
Валентина поклати глава.
— Аз и експертите, с които се консултирах, нямаме представа. Няма индикации за структурни повреди във въздуха, за щети по време на бой или за сблъсък. Всички управляеми повърхности са налице и в изправност и няма следи от пожар преди или след удара. Най-вероятното предположение е, че са привършвали горивото и пилотът се е снижил над острова, докато все още е имал мощност за контролирано спускане и приземяване.
— Не са ли имали достатъчно време да изпратят сигнал за помощ, преди да се приземят? — попита Ранди.