Професор Метрас сви тъничките си рамене.
— Логично е да си го помислим, нали? Но условията за радиовръзка около полюса понякога са трудни. Може да са попаднали в магнитна буря или мъртва зона, която е сринала връзката.
Тяхната тиха дискусия прекъсна, щом сервитьорката се приближи и напълни отново чашите им с кафе. Когато стана безопасно да продължат, Ранди попита за екипажа на самолета.
— Били са живи, поне известно време — Валентина пак посочи снимката. — Приземяването е било съвсем благоприятно за оцеляване. Екипажът трябва да е излязъл навън. Дори има доказателства за това. Капотажът на десния периферен двигател е бил махнат. Може да го видите, че лежи на леда до крилото. Вероятно са постъпили така, за да източат маслото от картера на двигателя и да го използват за сигнален огън.
— Но какво се е случило с тях? — настояваше Ранди.
— Както казах, мис Ръсел, би трябвало да са оцелели за известно време. Сигурно са имали спални чували, полярно облекло и хранителни запаси. Но накрая… — Професорката пак сви рамене.
До тях мъглата зад прозореца на ресторанта се сгъстяваше на кълбета и се усещаше как студът пулсира през стъклото. Смъртта им сигурно не е била приятна. Захвърлени в неизменния, безкраен полярен мрак. Но, от друга страна, Смит знаеше няколко подходящи начина да се умре.
— Колко голям може да е бил екипажът?
— За олекотен Ту-4, поне осем души. В носа стои командирът на самолета, помощник-пилотът, артилерийският офицер, който може би е изпълнявал и длъжността политкомисар на самолета, навигаторът, бордовият инженер и радистът. После, в опашната част стоят операторът на радиолокационната станция, вероятно един-двама наблюдатели и артилеристът на опашната оръдейна кула.
Зад стоманеносивите очи на Валентина за миг се завъртя една мисъл.
— Ще ми се да надзърна в склада за муниции на тези опашни оръдия — промърмори тя почти на себе си.
— Ще имате възможност, професоре — отвърна Смит.
— Наричайте ме, Вал, моля — каза усмихнато тя. — Използвам „професор“ само когато се опитвам да впечатля някоя комисия за отпускане на средства.
Смит кимна в знак на признателност.
— Добре, Вал, има ли някакви белези, че антраксът още е на борда?
Тя поклати глава.
— Не е възможно да се каже. В един зареден с биологично оръжие Ту-4А резервоарът би трябвало да е монтиран вътре, в предния бомбен отсек. Както виждате, фюзелажът е непокътнат. Самият контейнер със съдържанието би трябвало да е направен от неръждаема стомана и да е конструиран с бомбена обшивка, достатъчно устойчива, за да издържи поне на умерено силен сблъсък.
— Може ли да е протекъл? — попита Ранди. — Имам предвид резервоара. Възможно ли е екипажът да е бил изложен на антракс по време на полета? Може би това ги е принудило да кацнат?
Смит поклати глава.
— Не. Едва ли е било така. Бацилус антрацис е сравнително бавнодействащ патоген. Дори при вдишване на антракс с висока концентрация в затворена среда инкубационният период все още е най-малко от един до шест дни. Антраксът освен това реагира добре на мощни дози профилактични антибиотици. През 1953 година руснаците би трябвало вече да са имали достъп до пеницилин. Един екипаж при биологична война трябва да е разполагал с оборудване и да е в състояние да се справи при случаен контакт с биоагента. Антраксът действа ужасно само ако не си бил подготвен да се справиш с него или ако не го разпознаеш.
— Колко ужасно!
— Много. Без незабавно лечение степента на смъртност при вдишване на антракс е от деветдесет до деветдесет и пет процента. Щом веднъж покълналите спори се размножат в лимфните възли и почнат да изработват токсини, дори със силни антибиотици и допълнително болнично лечение има около седемдесет и пет процента вероятност да доведе до смърт.
Смит се облегна на стола си.
— Не нужно да казвам, че ще нося в чантата си доксициклин, достатъчен да излекува малка армия, както и серум, който може да осигури краткотраен имунитет. Освен това като служител на Медицинския изследователски институт за инфекциозни болести съм ваксиниран срещу антракс. А вие?
Двете жени го погледнаха с широко отворени очи, като клатеха глави.
Смит мрачно се усмихна.
— О, добре, ако видите някакъв фин, сивкавобял прах, разпръснат наоколо, по-добре оставете тая работа на мен.
Валентина Метрас повдигна своите елегантно изписани вежди.
— Не бих и помислила да ви откажа, полковник.