По дяволите! А Ранди се гордееше с начина, по който сдържа емоциите си и не издава нищо от личния си живот.
— Няма за какво да се тревожите, професоре.
Метрас нетърпеливо тръсна глава.
— Мис Ръсел, аз съм професионалистка в тази игра. Това означава, че не работя с хора, на които не вярвам, а в момента не вярвам на никого. Преди да направя и една следваща крачка в тази операция, искам да знам какво точно става между евентуалните ми колеги — с подробности!
Ранди успя да разпознае гамбита в играта: състояние на война, вероятно фалшиво и внезапно стремително нападение. Метрас не просто изискваше информация. Тя изпробваше, тестваше реакцията на Ранди.
Служителката на ЦРУ потисна инстинктивно избликналия си гняв.
— Предлагам да обсъдите въпроса с подполковник Смит.
— О, със сигурност смятам да го направя, скъпа. Но той в момента не е на разположение, а ти си тук. Освен това Смит, изглежда, се справя с тези истории по-добре. Явно ти си тази, която е завързала връзките си на възел. Осветли ме.
Тази жена изглеждаше все по-разярена или поне такава беше пожелала да е в момента.
— Мога да ви уверя, че каквито и отношения да съм имала с подполковник Смит в миналото, те няма да се отразят по никакъв начин върху сегашната ни задача.
— Аз ще отсъдя дали е така — безизразно отвърна Метрас.
Ранди усети как самоконтролът й се пропуква.
— Тогава може да отсъдите, че това изобщо не е ваша работа!
— Да пазя кожата си е моя работа, мис Ръсел, а й отделям много обич и внимание. А в момента надушвам неприятен екип и прекратена мисия преди още да е започнала заради проблеми между личния състав. Аз съм един от специалистите в мисията, следователно крайно необходима. Подозирам, че подполковник Смит също. Остава късата клечка да се падне на малкото момиче с хеликоптера. Уверявам те, че можеш да бъдеш заменена, скъпа. Ей сега излизам оттук и ще те сменя!
Конфронтацията приближаваше критичната си точка. Но и двете жени признаваха, че ако някоя нанесе удар, нямаше да е само скубане и драскане между котки; едната, другата или и двете щяха да са мъртви или фатално осакатени за секунди.
Накрая Ранди на пресекулки си пое дълбока глътка въздух. Майната й на тази жена, майната му на Джон Смит, майната ми и на мен. Но ако щяха да действат заедно, Метрас имаше правото да пита, а Ранди беше длъжна да отговори.
— Преди десет години един млад офицер, в който бях много влюбена, служеше в мироопазващите сили на Сомалийския полуостров. Щяхме да се оженим, щом той се прибереше. Но той се зарази с нещо от африканския болестотворен басейн, нещо, което медицината едва започваше да разпознава. Евакуираха го на военноморски болничен кораб и го поставиха под наблюдението на военен лекар, който в момента служеше на борда.
Валентина, общо взето, се отпусна.
— Подполковник Смит?
— Тогава беше капитан. Постави погрешна диагноза. Предполагам, че всъщност грешката не е била негова. Само неколцина специалисти по тропическите болести откриваха тази болест по онова време. Но моят годеник почина.
Тишината отново завладя стаята. Ранди пак си пое дълбоко въздух и продължи.
— Малко по-късно майор Смит се запозна с по-голямата ми сестра София. Тя също беше лекар и микробиолог изследовател. Влюбиха се и смятаха да се оженят, когато той я убеди да отиде да работи с него в американския Медицински институт за инфекциозни болести. Помните ли чумата „Хадес“?
— Разбира се.
Ранди беше приковала поглед в скучните мотиви на тапетите.
— Военномедицинският изследователски институт за инфекциозни болести беше една от първите агенции, повикана, за да се опита да изолира болестта и да намери лекарство. Докато работеше с чумата, сестра ми се зарази.
— И тя също е починала — тонът на Валентина Метрас съчувствено омекна. Тестът беше приключил.
Ранди вече можеше да погледне другата жена в очите.
— Оттогава се е случвало да работя с Джон Смит по няколко различни задачи. По някаква причина ние все се засичаме — тя продължи с горчива усмивка. — Стигнала съм до извода, че той е добър оперативен агент и като цяло добър човек. Освен това признавам, че това, което се случи в миналото, е… минало. Обещавам ви, професоре, че няма да има проблеми да работя с него като мой ръководител в екипа. Той си знае работата. Просто когато се срещаме, в началото винаги се налага да се справям с някои спомени.