Със сигурност знаеше нещо, което не беше казал, а може би го усещаше? Да му се не види, какво ставаше тук?
Вероятно причината беше просто във времето и обстановката. Ако някой поискаше да създава проблеми сега, над открито море, когато Кенайският полуостров и остров Кодиак бяха просто мъгляви очертания на хоризонта отпред и зад тях, щеше да има отлична възможност.
Внезапно потокът от мисли в главата на Смит спря и като оръдейна кула, която прихваща целта, той прикова поглед в нещо от лявата им страна.
— Ранди — тихо каза той в микрофона на слушалките си. — Успоредно на нас има движение. На осем часа височина.
Ранди изруга наум, че е оставила собствената си бдителност над ситуацията да й се изплъзне. Извита около седалката на пилота, тя погледна надолу към ориентирите. Там имаше нещо. Слънчев отблясък, който просветваше в предното стъкло на друг летящ обект.
— Засякох го.
Всички в кабината на „Лонг Рейнджър“ застанаха нащрек. Валентина се изправи, погледът й беше така прояснен, че Ранди се зачуди дали изобщо е спяла. Групата наблюдаваше как натрапникът се промъкна по-близо — голям, с високо разположени крила, едномоторен моноплан.
— Това е директният курс на полетите от Анкоридж за остров Кодиак — отбеляза Смислов, като предложи друга версия. — Има логика тук да се видят и други самолети.
— Може би — отвърна Ранди. — Но това прилича на „Чесна Турбо Центурион“. Той има доста по-висока крейсерска скорост от нас. Защо ще стои така близо на пост?
— Ранди — каза Смит, без да откъсва очи от дебнещия самолет, — завий под ъгъл и се отклони от директния маршрут за Кодиак.
— Разбрано. Изпълнявам.
Тя разклати лоста за управление и хеликоптерът се измести в леко отклоняващ се курс. Минута и половина по-късно Смислов тихо промълви:
— Обръща заедно с нас.
Руснакът затегна колана на седалката си — жест на военен пилот, който инстинктивно застава в готовност.
— Отново, Ранди — тонът на Смит стана по-рязък. — Изгони го!
Тя се подчини без въпроси. Обърна опашката на хеликоптера към чесната. Като смени курса и се отдалечи на северозапад, тя се опита да увеличи дистанцията.
Чесната рязко се наклони към опашката. За повече от една минута небето около хеликоптера остана чисто. После лекият самолет пак се появи, като отново изпълзя в зрителното им поле на половин миля вляво от тях. Той ускори и се издигна в доминантна позиция до лявата предна част на „Лонг Рейнджър“ — тъмен силует на фона на ослепително синьото небе. И отново започна да се приближава.
— Явно харесва нашата компания — отбеляза Валентина Метрас, като извади плоско спортно бинокълче от вътрешния джоб на якето си. Отвори го и го фокусира върху натрапника.
— Вратата на дясното товарно отделение е махната — докладва тя. На борда има един пилот и, изглежда, един пътник, който е коленичил пред отворения изход. Регистрационните номера са ноември… девет… пет… три… седем… фокстрот.
— Значи е той — гласът на Смит върна обичайния си уверен тон. — Това е същият самолет, който беше паркиран срещу лизинговата агенция, когато взехме хеликоптера. Ранди, свържи се с базата на бреговата охрана в Кодиак. Кажи им, че може да имаме нужда от малко помощ.
— Разбрано. — Ранди посегна към комуникационното табло отгоре и превключи слушалките си от интерком на радио. — Брегова охрана Кодиак, брегова охрана Кодиак. Тук е Нан едно девет шест алфа шест, подавам сигнал за бедствие, подавам сигнал за бедствие, край.
Тя вдигна пръста си от копчето на предавателя. Внезапно в ушите й се забиха режещи електронни звуци, а слушалките се изпълниха с пронизителни електронни писъци.
— По дяволите! Гадост! — Тя удари превключвателя.
— Какво има, Ранди?
— Заглушиха ни! Някой някъде току-що включи мощен каскаден предавател за смущения!
— Спуска се към нас отляво! — извика Смислов. — Завива към нас!
Крилото на „Центуриона“ подскочи и се вдигна. Като ускори в полегато пикиране, самолетът пресече траекторията на хеликоптера от ляво на дясно. В тъмния правоъгълник на отворената товарна врата червендалест мъжага подскачаше и бръщолевеше нещо. Бледи ивици светлина проблеснаха покрай кабината.
Преследвачи!
— Обръщане наляво! — изкрещя Ранди, като блъсна силно лоста за управление до край и настъпи педала на руля.