Това беше просто изложение на фактите.
— Под всяка седалка има спасителна жилетка, а под фюзелажа има закачен спасителен сал — Смит беше също толкова прагматичен в отговора си, докато се пресягаше да вземе още един бързосменяем барабан от чантичката на Ранди. — Когато тръгнем, ще се заема със спасителния сал. Всички останали да плуват колкото се може по-далеч от хеликоптера и колкото може по-бързо. Останете заедно и не надувайте жилетките си веднага. Той ще ни обстрелва и ще се наложи да се гмуркате, за да му избягате.
Даваше рутинните заповеди само формално. Времето им за оцеляване в ледените води на пролива можеше да се измери с броени минути.
— Това може да е чудесен момент за импровизиран остроумен коментар — сухо добави професор Метрас. — Има ли доброволци? — В огледалото на кабината лицето на историчката изглеждаше пребледняло, но по свой начин тя пазеше самообладание. Ранди се усмихна. Вкусът й към мъжете може и да беше съмнителен, но дори Ранди трябваше да признае, че Валентина Метрас има стил.
Зад прозорците отляво тя видя как чесната отново се издига в атакуваща позиция.
— Последен шанс — каза Смит. — Някакви предложения?
— Може би има някакъв… — разнесе се из интеркома разсеяното мърморене на Смислов.
— Майоре, имате ли идеи?
— Може би, подполковник, но съществува минимален шанс…
— Минимален шанс е по-добре от никакъв, майоре — отсече Смит. — А засега с това разполагаме. Давайте!
— Както кажете, сър! — Зад слънчевите си очила Смислов също беше приковал поглед във вражеския самолет. — Мис Ръсел, когато той започне следващия си заход, трябва да задържите курса, точния курс, трябва да го оставите да стреля в нас!
Ранди му спести мигновения си невярващ поглед.
— Искате да кажете да му дадем ясна цел?
— Да. Точно така! Трябва да го оставим да стреля по нас. Трябва да държите курса до последната възможна секунда; после не трябва да обръщате и да се снижавате. Трябва да се издигнете! Да пресечете директно неговата траектория!
Това беше пълна лудост.
— Ами ако той не ни свали, ще се блъснем в него!
Смислов можеше само да кимне в съгласие.
— Много вероятно, мис Ръсел.
Чесната направи вираж, после пикира в нападение.
— Ранди, направи го! — звънна в ушите й командата на Смит.
— Джон!
Гласът му омекна.
— Аз също не знам какво има предвид той, но ти го направи така или иначе.
Ранди прехапа устна и задържа курса. Усети как ръката на Смислов се спусна на рамото й.
— Изчакай го — каза руснакът, като следеше кривата на преследвача и изчисляваше скорост и дистанция. — Изчакай го!
Крайчецът на преследвача профуча край „Лонг Рейнджър“, като лъкатушеше и налучкваше къде е хеликоптерът.
— Изчакай го! — непреклонно повтаряше Смислов, а пръстите му се бяха заровили в ключицата й. — Изчакай…!
Корпусът потрепери, щом в структурата му с голяма скорост се заби метал. Един страничен прозорец се изпълни със звезди и избухна навътре, а смъртта свистеше из кабината.
— Сега! Издигай се! Издигай се!
Като дръпна контролните лостове докрай, Ранди издигна „Лонг Рейнджър“ през траекторията на „Чесна Центурион“. За миг цялото пространство от лявата страна се запълни от носа и трептящата арка на витлата на спускащия се самолет, като остана само на някакви си стъпки от тяхната роторна арка. И в този застинал миг предното стъкло на „Чесната“ се строши навътре.
После се разминаха, а хеликоптерът подскачаше и занасяше неудържимо в сцеплението на турбуленцията. Ранди се бореше да възстанови управлението, а от устните й се изплъзна тих, предизвикан от адреналина вик, докато се трудеше над ъгъла на наклон и управлението на тягата и се стремеше да не натегне фатално корпуса. Ако успееше да измъкне „Рейнджър“ с Божия помощ от това, значи можеше да лети с него навсякъде.
„Рейнджър“ реагира и се стабилизира, като се разтресе за последен път. Още имаха читав хеликоптер. Още бяха живи.
— Къде е той? — изпъшка Ранди.
— Там, долу — отвърна Смит.
Бялата чесна падаше надолу под тях с полегато въртене, а от кабината й излизаше тънка струя дим. Миг по-късно коремът й се блъсна в морето и изчезна от погледите в експлозия от пяна.
— Добра работа, Ранди — продължи Смит. — И за вас се отнася, майор Смислов. Изключително добре свършена операция.