— Напълно съм съгласна — почтително добави Валентина Метрас. — Ако беше мъж, скъпа моя Ранди, щях да съм твоя, стига да го искаш.
— Благодаря, но няма ли някой да ми каже какво точно направих току-що? Какво стана с онзи човек?
— Беше… ах, каква е думата… — Смислов се прегърби на седалката си с отметната назад глава и затворени очи. — … фиксиране в целта. Артилеристът придържаше картечницата си с предпазни ремъци около тялото. Нямаше стабилен оръдеен лафет с механизми за ограничение на стрелбата, които да го предпазват да не стреля към своя корпус. След като се прицели в теб, той се съсредоточи да те следи и да стреля. Когато ти мина пред носа му, той се завъртя заедно с теб и обърна цевта на оръжието си право в своята пилотска кабина.
— И преди да се махне от спусъка, вече беше убил своя пилот и застреля себе си — довърши Смит. — Бърза мисъл, майоре.
Смислов вдигна ръце.
— Най-обикновен спомен, полковник. Един път над Чечня попаднах на някакъв мужик, стрелец със свински мозък. Едва не ми отвя тила.
Ранди въздъхна и погледна руснака.
— Радвам се, че не е улучил.
14
Кодиак, Аляска
„Лонг Рейнджър“ се плъзна в пристанището на Кодиак, а обраслите със смърчове склонове на планината Баромитър се оглеждаха във водите на залива Сейнт Пол. Като завиваше косо между траулерите, струпани по доковете на рибарския пристан, хеликоптерът се насочи към базата на бреговата охрана. Американският кораб „Алекс Хейли“ стоеше закотвен до кея на базата. Големият ледоразбивач беше готов да ги приеме. Неговият собствен хеликоптер беше свален и вратите на хангара му зееха отворени. Човек с палка стоеше на палубата откъм кърмата върху площадката за хеликоптери, за да ги качи на борда.
„Хейли“ беше единак, единствен по рода си сред бялата флотилия на бреговата охрана. Здрав и непоклатим бивш военноморски спасителен кораб, той изпълняваше задължения и като налагаща закона напаст върху огромната рибарска „флота“ на остров Кодиак, и като неин милостив ангел спасител. Плаващ по примера на легендарни предшественици като „Беър“ и „Нортлънд“, той представляваше закона на север от Алеутските острови. Освен това с мощните си двигатели и укрепен за лед корпус той беше един от съвсем малкото кораби, които се осмеляваха да щурмуват Северозападния пасаж посред страховитата зима.
Ранди предпазливо спусна „Лонг Рейнджър“ на борда, като компенсира ефекта на земното влияние, докато внимателно се промъкваше над палубата на кораба. Понтоните се отъркаха в черната зърниста настилка с високо сцепление и тя спря подаването в двигателя. Докато воят на турбините затихваше, Смит и неговите хора се наслаждаваха на абсолютната стабилност на корабната палуба. После екипажът от авиацията на кораба се наведе под замиращата роторна арка и от търбуха на хангара се приближиха двама офицери в шумолящи светлокафяви дрехи.
— Подполковник Смит, аз съм капитан Уил Джоргансън — Издръжлив и як като кораба си, Джоргансън беше здрав, оплешивяващ мъж на средна възраст с напрегнати, повехнали от морето сини очи и силно ръкостискане. — Това е лейтенант Грундиг, моят помощник-капитан. Очаквахме ви. Добре дошли на борда на „Хейли“.
— Нямате представа колко се радваме, че сме тук, капитане — отвърна Смит с известна ирония. След тясното, затворено пространство на хеликоптера откритото небе и довятата от вятъра волност на тази площадка му се сториха чудесни.
— Това е моят помощник-ръководител в екипа — професор Валентина Метрас. Моят пилот — мис Ранди Ръсел, и моята руска връзка — майор Григорий Смислов от военновъздушните сили на Руската федерация. Имам два въпроса, на които трябва веднага да отговорите, капитане. Първият и най-важен е: колко бързо може да задвижите този кораб и да тръгнете на север?
Джоргансън се навъси.
— По разписание отплаваме утре сутринта в шест часа.
— Не попитах кога е планирано да отплаваме — каза Смит и погледна капитана в очите. — Попитах колко бързо може да тръгнете.
Погледът на капитана на ледоразбивача стана още по-мрачен.
— Страхувам се, че не разбирам, подполковник.
— Аз също, капитане. Затова трябва да се махнем оттук веднага. Разчитам, че сте получили специални нареждания от командира на Седемнайсети район на бреговата охрана, касаещи моите пълномощия в тази мисия при определени обстоятелства?
Джоргансън настръхна.
— Да, сър.
— Тези обстоятелства са налице и аз се позовавам на своите пълномощия. А сега кажете колко бързо можем да отплаваме?