— Тогава и някой друг трябва да знае за антракса на борда на „Миша 124“.
— Много вероятно, Джон — гласът на директора Клайн беше все така овладян. — Знаем още от самото начало, че бойният заряд на „Миша“ би бил голямо щастие за всяка терористична група или враждебна нация. Това може да обясни атаката по вашия хеликоптер. Но то е само едно от възможните обяснения. Не знаем достатъчно, за да изключим някои възможности за този инцидент.
Смит прокара ръка през подгизналата си от пот тъмна коса.
— Допускам. Но как е излязла информация? Откъде е изтекла?
— Не знам, но подозирам, че от руската страна. Ние държим цялата информация за „Миша 124“ строго класифицирана. На практика единствените хора в САЩ, които знаят цялата история, сме президентът, аз, Маги и членовете на твоя екип.
— И след като моите хора едва не ги убиха в това пресрещане, мисля, че със сигурност може да ги извадим от списъка с предателите.
Тонът на Клайн охладня.
— Казах, че не можем да изключим нито една възможност, Джон.
Смит схвана предупреждението. Смислов… Професор Метрас… Ранди. Той се съпротивляваше на инстинктивното отричане. Клайн беше прав. Фразата „Това е невъзможно!“ представляваше чудесна комбинация от известни предсмъртни думи.
Директорът продължи:
— Другата възможност, която остава, е да сме имали изтичане на място, чрез някой от членовете на самия екип на остров Уензди. Увериха ни, че никой от експедицията не е посещавал сваления бомбардировач. Някой може да лъже. Това също се налага да го разследваш, Джон.
— Разбрано, сър. Връщаме се към въпроса кой е по петите ни.
— Само мога да кажа, че работим по този проблем с всички възможни средства — отвърна Клайн. — Регистрационните номера на самолета, който ви атакува, са на „Чесна Центурион“, собственост на някой си Роджър Р. Уейнрайт, отдавна жител на Анкоридж. ФБР и родната агенция за сигурност са проверили мъжа — той няма криминално досие и не е известно да има връзки с никоя екстремистка организация. Човекът е сравнително преуспял предприемач и претендира да е стабилен гражданин. Но когато от службата на ФБР в Анкоридж го прибрали за разпит, той признал, че от време на време дава незаконно самолета си под наем на други хора. След това спрял да говори и почнал да вика за адвокат. ФБР още се занимават с него.
— Ами хангарът срещу „Поул Стар Аеролизинг“? Кой го е наел?
— Името в документацията е Стивън Борски. Хората от офиса на „Мерил Фийлд“ си спомниха безличен мъж на средна възраст с определено руски акцент. Вероятно руски емигрант — при тях по тези въпроси идват много такива. Платил в брой за месечен наем на хангара. Адресът и телефонният номер, дадени в документите, се оказаха фалшиви.
— Бил ли е на борда на самолета, който ни удари?
— Не е ясно, Джон. Бреговата охрана е намерила зона с плуващи отломки на мястото, където е паднала чесната, но тела не са открити. Би трябвало още да са в самолета, а той е на дъното на пролива Кенеди. Като се имат предвид дълбоките води и бързите течения, ще мине известно време, ако изобщо успеят да засекат и да извадят останките.
От безсилие Смит чукна с пръст върха на конзолата. Дори Аляска беше включена в конспирацията.
— Още нещо води към руснаците. Майор Смислов смята, че военната електронна система, използвана да повреди радиото ни, е произведен в Русия военен комуникационен заглушител.
Смит наклони стола си назад до пантите и леко настръхна от пронизителното скърцане.
— Но защо, по дяволите, руснаците ще искат да ни спрат? Те започнаха това!
— Има руснаци и руснаци — меко отвърна Клайн. — Ние работим с федералното правителство. А друг може би не. Служителите на ФБР в Анкоридж казват, че им прилича на руската мафия или нещо подобно, но това е само инстинктивна реакция от тяхна страна и няма с какво да я докажат. Руските връзки може да са чисто съвпадение или да са местни наемници, прикриващи някой друг.
Които и да са, изглежда, имат достъп до широк спектър от източници. Този заблуден куршум, намерен във вашия хеликоптер, беше патрон калибър 7.62 — натовски стандарт, а полицейската лаборатория на щата Аляска идентифицира нарезните полета по гилзата като изстреляни от американската армия — от картечница M-60.
Боже, Смит се подсмихна на себе си. Едва тази сутрин казваше, че в тази работа не би трябвало да има стрелби.
— Какво ще наредите, сър?
— Разговарях с президента, Джон. Смятаме, че мисията и нейните секретни протоколи още са необходими, сега дори повече от преди, ако някой друг се интересува от антракса. Освен това все още сме на мнение, че твоят екип е най-доброто средство, с което разполагаме, за да се свърши работата. Въпросът е какво мислиш ти по въпроса.