— Всъщност ми причини, подполковник — Троубридж изрече чина на Смит с отсянка на отвращение. — И, честно казано, не съм доволен, че не се консултирахте с мен за това. Експедицията на остров Уензди беше най-щателно планиран изследователски проект и засега той е успешен за участващите университети. Нямаме нужда от никакви усложнения на този късен етап.
Смит извади подходяща съчувствена усмивка.
— Напълно ви разбирам, професоре. Самият аз също съм участвал в редица изследователски проекти.
„Достатъчно, че да си ми ясен, приятелю“ — продължи наум Смит, скрит зад усмивката си. „Искаш да кажеш, че твоите хора на терен са направили добро проучване, докато ти си седял в топличкия си кабинет, подписвал си документите и си трупал похвали от бюрократичната машина. Сега може би си уплашен до смърт, че някой ще ти обърка плановете, преди да успееш да пробуташ името си в заключителния доклад.“
— Прав сте, докторе — Смит се настани на един стол срещу Метрас и Троубридж. — Трябваше да ви се обадя, но въпросът не търпеше отлагане. Има известна тревога за климатичните условия, с които може да се сблъскаме на остров Уензди. С приближаването на зимата изглежда, че колкото по-бързо стигнем до острова, толкова по-добре. Сметнах, че като спестим малко повече време и отплаваме по-рано от базата, разследването на моя екип при мястото на катастрофата е по-малко вероятно да попречи на изтеглянето на вашите хора и тяхното оборудване.
— Е, в това има известен смисъл, подполковник — отвърна Троубридж, недоволен, че го успокояват. — Но все пак още много можеше да се желае от начина, по който беше направено това. Бих искал да се допитвате до мен, преди да предприемате други промени.
Смит сключи ръце върху полирания плот на масата.
— Напълно ви разбирам, докторе — излъга той. — И обещавам, че изцяло ще обсъждаме с вас всички следващи събития. В интерес на всички е да работим заедно по въпроса.
— Не мога да не се съглася с това, подполковник. След като се признае, че университетската експедиция е отишла там първа и че ние имаме предимство.
Смит поклати глава.
— Това не е точно така, докторе. Други хора са били на остров Уензди много преди вашата експедиция да пристигне. Работата на моя екип е да ги идентифицира и да ги върне там, откъдето са дошли. Мисля, че им се полага известно внимание.
Смит откри, че думите му само наполовина извъртат нещата. Там, на леда, имаше хора. Хора, които са престояли там дълго време. Бяха служили под друг флаг, но и те бяха войници също като Смит. Освен това бяха изоставени и забравени от света. Съдбата на съветския екипаж навярно беше по-маловажна от политическата целесъобразност, но след половин век те още заслужаваха да си отидат вкъщи.
Смит задържа погледа си прикован в Троубридж, докато ученият не се предаде.
— Разбира се, че сте прав, подполковник. Сигурен съм, че ще сме в състояние да настаним всички участници.
— Сигурен съм, че ще го направим.
— Преглеждах разположението на лагера на Уензди с доктор Троубридж — каза Валентина. — И списъка на личния състав, просто за да видим с какво ще се наложи да се справяме. Мислех си, че някои от членовете на експедицията може да ни помогнат в разследването на катастрофата.
— Ако това не пречи на официалните им задължения към университетската експедиция — прибързано се намеси Троубридж.
— Разбира се.
Смит поиска папката с участниците и я отвори. Всъщност Смит нямаше намерение да допуска никой от тези хора близо до „Миша 124“. Но това не означаваше, че някой от тях вече не беше направил незаконно посещение на бомбардировача. Изтичането на информация за заряда на „Ту-4“ трябва да беше дошло отнякъде. Можеше ли да е дошло от източника? И дали беше неумишлено или преднамерено?
Беше виждал тези папки и лица преди, но сега ги разгледа отново в тази нова светлина.
Доктор Брайън Крестън, Великобритания, метеоролог и водач на експедицията. Според снимката — едър, усмихнат мъж, приличен на мечка, с къса кестенява коса и червендалесто лице на летовник. Признат полеви изследовател, той беше участвал в редица експедиции и на Северния, и на Южния полюс.
Доктор Адаран Гупта, Индия, климатолог и помощник-ръководител на експедицията. Сухо, смугло лице на високообразован човек се взираше в Смит от снимката в папката. „Много път си изминал от Ню Делхи дотук, докторе.“