Кастила вече знаеше, че мистериозният самолет е тревожен въпрос за руснаците. В последните доклади по национална сигурност се споменаваше като странен обект в полезрението на Агенцията за национална сигурност.
През последните няколко дни руското правителство беше обезумяло по въпроса за така наречения мистериозен самолет. Интернет регистрите на Агенцията за национална сигурност отбелязаха масивен скок в активността на определени разузнавателни отдели на Руската федерация, които проверяваха стотици пъти световните информационни сайтове, отразяващи новината за катастрофата. Още стотици посещения бяха генерирани на сайтовете, свързани с международната научна експедиция, открила останките, и на сайтовете с исторически справки за американските военновъздушни сили и архивите им с операции в Арктика.
Кастила щеше да остави руснаците да дадат собствено обяснение, макар че и той, и неговите съветници по разузнаването имаха своите подозрения.
Руснакът оставаше с поглед, прикован във фотографиите на масата.
— Преди да отговоря, господин президент, трябва да ви задам един въпрос.
Кастила повдигна филигранните си очила.
— Моля, заповядайте.
Баранов потупа една от снимките.
— Какво научи правителството на Съединените щати за този самолет?
— Научихме, че това не е американска „летяща крепост“ — отвърна Кастила, като отпи глътка от чая си. — Архивите и на американските военновъздушни сили, и на гражданската авиация бяха внимателно проучени. Макар че наистина сме изгубили малък брой бомбардировачи В-29 и техните производни В-50 над Арктика, всички тези свалени самолети са били локализирани. Всъщност всичките „Боинг В-29“, водени на служба в инвентара на Щатите, са ликвидирани.
Кастила остави чашата си.
— Осемдесет и седем „летящи крепости“ са били предоставени и на Великобритания през 1950 година. Кралските военновъздушни сили ги наричат „Вашингтон“. Консултирахме се с британското Министерство на отбраната и стана ясно, че никой от техните самолети „Вашингтон“ не е бил изгубен, нито пък изобщо е летял над канадска Арктика и в края на краищата всички бомбардировачи са били върнати в Съединените щати.
Кастила погледна косо през масата.
— Това отговаря ли на въпроса ви, генерале?
Дълго време Баранов не вдигаше очи.
— За съжаление отговаря, господин президент. Освен това трябва с неохота да ви уведомя, че този самолет най-вероятно е наш. Най-вероятно е руски. И ако е така, възможно е да представлява категорична заплаха за нашите две нации и за света като цяло.
— Как така, генерале?
— Този самолет може би е „Туполев Ту-4“, стратегически бомбардировач, с кодово име „Бик“, дадено от НАТО. Това е летяща крепост, много… подобна на вашата В-29. Използвани са от нашите авиационни сили с голям радиус на действие или по-скоро от съветските авиационни сили през първите години на студената война. На пети март 1953 година един такъв бомбардировач с радиопозивна „Миша 124“, изчезва по време на тренировъчно упражнение над Северния полюс. Съдбата на този самолет не ни беше известна. Беше изгубен всякакъв радио и радарен контакт с бомбардировача, а останките така и не бяха локализирани.
Баранов си пое въздух дълбоко и бавно.
— Опасяваме се, че този мистериозен самолет може да е онзи „Миша 124“.
Кастила се навъси.
— И защо съветски бомбардировач, изгубен на тренировъчно упражнение преди повече от петдесет години, трябва да се счита за нещо повече от реликва от студената война?
— Защото „Миша 124“ не е бил обикновен бомбардировач; бил е стратегическа платформа за биологични оръжия и по време на изчезването си е бил изцяло въоръжен.
Независимо от топлия ден и студения чай, който беше изпил, Кастила усети да го полазват ледени тръпки по гърба.
— Какво е било веществото? — поиска да разбере той.
— Антракс, господин президент. Под формата на биологично оръжие. Като се имат предвид неотдавнашните тревоги на вашия народ по този въпрос, сигурен съм, че разбирате катастрофалния изход.
— Съвсем ясно, генерале — намръщи се Кастила. Мегаломанът с примитивната биологична лаборатория и илюзии за божественост; облачето прах, което се пръсва от отворения плик — такива картини често витаеха в мислите на президента.
— „Миша 124“ е оборудван със суха аерозолна разпръскваща система — продължи Баранов. — Биоагентът е пренасян в запечатан резервоар от неръждаема стомана, монтиран в бомбения отсек в предната част на самолета. Ако по време на полет се случи нещо непредвидено, стандартната процедура за действие е резервоарът да се изхвърли в открито море или, в този случай, върху полярния паков лед. Но от снимките, с които разполагаме, е невъзможно да се определи дали тази процедура е била проведена успешно. Резервоарът и неговият агент още може да са в разбития самолет.