— Аз съм тук, в лагера, и съм добре — отвърна тя. — Но всички останали сигурно са загазили — загазили са лошо, иначе доктор Крестън щеше да каже поне една дума в отговор и… и аз не мога да направя нищо! Край!
— В момента правите всичко по силите си, мис Браун. Ние ще се погрижим за останалите, когато стигнем там. А сега трябва да ми отговорите на няколко въпроса. Край.
— Давайте, подполковник… ъм, край.
— Дали вие или други хора от вашата група сте виждали следи от някой друг на острова? Светлини, дим, стъпки, нещо подобно?
В отговор гласът прозвуча стреснато:
— Някой друг? Няма начин! Освен вас, момчета, няма никой друг в радиус от хиляда мили!
— Сигурна ли сте, мис Браун? Че не е имало никаква следа?
— Какви ги говори той? — изтърси доктор Троубридж от своя ъгъл в радиокабината. — Ако се опитва да обвини Инуит…
— Тихо — сопна му се Валентина Метрас.
— Не — отвърна гласът сред смущенията. — Никой нищо не е споменал. Край.
— Забелязали ли сте нещо друго необичайно? — продължи да опитва Смит. — Самолет? Кораб? Каквото и да е?
— Не. Виждаме от време на време инверсионната следа на пътнически самолет, който минава над полюса, но цяло лято нищо друго не сме виждали. Защо? Край.
Троубридж опита да се приближи по-плътно до радиото.
— Аз искам да знам същото, подполковник. Какво означава…
По дяволите, сега той нямаше време за странични приказки! Рухваха и последните стени от прикритието на мисията му и беше време да направи преход от свръхсекретност към просто прикритие. Смит насочи пръст към Троубридж, после рязко изви палец към вратата на радиокабината.
— Капитане, изведете го оттук.
Смаян, Троубридж изхълца.
— Какво! Нямате право да…
— Напротив, има — тихо каза капитан Джоргансън. — Моля, напуснете радиокабината, докторе. Надявам се, че няма да е необходимо да ви придружават до изхода.
Троубридж беше човек, свикнал да дискутира. Тръгна да формулира първата вълна на своето възражение, но студените вторачени погледи около него потиснаха чувството му за непогрешимост. Отново усети как губи почва под краката си. Като се овладя и измърмори „Това е недопустимо“, той боязливо си проправи път до изхода на кабината.
Смит отново насочи вниманието си към радиостанцията.
— Мис Браун, отново е подполковник Смит. Имам още един въпрос. С този отговор няма да вкарате в беля никого, но е много важно да кажете точно. Някой от членовете на вашата експедиция посещавал ли е мястото на катастрофата? Някой по някаква причина? Край.
— Не!… Поне доколкото аз знам. Доктор Крестън не би го позволил. Защо? Тоя стар самолет има ли нещо общо с изчезването на приятелите ми? Край.
Смит се поколеба, преди да отговори.
— Не сме сигурни, мис Браун. Моля, изчакайте.
— Какво имаш предвид, Джон? — попита тихо Ранди. — Може ли контейнерът да е паднал от бомбардировача? Може ли да е заради антракса?
Смит стисна с ръка конзолата и разпалено тръсна глава.
— Не! Той не действа така! Антраксът не покосява хората ей така, без инкубационен период и прогресивна симптоматика.
Той рязко се изправи и се обърна с лице към Смислов.
— Григорий, заради това момиче и хората на онзи остров сега е моментът да застанем пред Господ! Имаше ли нещо друго на борда на бомбардировача освен антракс?
Смислов усети как тези леденосини очи се впиват в него.
— Джон, кълна ти се, доколкото знам аз, единственият биологичен заряд на борда на „Миша 124“ е бил антракс. Ако е имало нещо друго, не са ме уведомили за него!
Смислов беше благодарен, че успя да се скрие зад завесата на тази полуистина, защото подозираше, че знае какво може да се случва на Уензди.
Тези проклети спецназовци! Възможно ли е да не са успели да се прикрият? Ами ако някой член на експедицията е имал лошия късмет да попадне на техния лагер? Ако командирът на взвода е някакъв безскрупулен каубой, той можеше да погледне на това като на извинение да „стерилизира“ експедицията в името на секретността.
За съжаление точно такъв безскрупулен каубой беше типът водач, който висшето командване на Федерацията би изпратило на подобна работа!
Още дори кракът им не беше стъпил на острова и нещата вече излизаха от контрол! Ако научната експедиция беше прочистена, от това следваше, че екипът на Смит също щеше да бъде елиминиран. Неговият екип! Хората, които харесваше и уважаваше.