Лудост!
— Каква е оценката ти за ситуацията, майоре? — попита Смит с безизразен тон.
Смислов също изтласка емоциите.
— Трябва да предположим, че някоя враждебна сила е успяла да кацне на Уензди, вероятно същата група, която се опита да ни попречи да стигнем до острова. Освен това трябва да предположим, че според тях зарядът с антракс е още на борда на „Миша 124“ и смятат да го присвоят.
Смит изгледа продължително руснака, преди да му отговори.
— Това вероятно е точно предположение — той отклони вниманието си, за да включи и другите в радиокабината. — И сега какво ще правим?
— Според мен най-належащият проблем е какво ще правим с нея — кимна капитан Джоргансън към радиото.
Това беше отличен въпрос. Какво ще направиш за една уплашена млада жена, сама в тъмното и по-изолирана от всеки друг човек на планетата?
Смит отново включи микрофона.
— Мис Браун, в списъка на вашата екипировка има ловджийска пушка дванайсети калибър. Какво стана с нея? Край.
— Пушката за мечки? Издирващите я взеха със себе си. Защо? Край.
— Има ли някакви други оръжия в лагера ви? Край.
— Не. Защо?
— Ние… преценяваме ситуацията, мис Браун. Изчакайте.
Смит пусна копчето на микрофона и изчака някой да каже нещо.
— Измъкни я оттам, Джон! — изтърси Ранди. — Кажи й да грабва спалния чувал и да се маха! Кажи й какво става и да се скрие някъде, докато стигнем до нея!
— Не — рязко се намеси Валентина. — Кажи й да стои плътно до радиото.
— Тези постройки са направени да пазят от студ, а не от хора! — възрази Ранди. — Ако на тоя остров има враждебно настроени и дойдат да я търсят…
— Ако на тоя остров има враждебно настроени, мис Ръсел, тогава ще я хванат когато си поискат. — Отговорът на историчката беше толкова студен и сив, колкото и очите й. — Логично е да допуснем, че досега вече са покрили изследователската станция. Ако видят, че тя се опитва да се спаси, няма да измине и десет метра. Но ако я държим до радиото, може да ни служи като разузнавателен източник. Има шанс да успее да се обади, когато дойдат за нея. Може да успее да ни даде някаква представа с кого си имаме работа.
— Значи смяташ, че може да я ползваме за жертвено агне — горчиво каза Ранди.
Валентина тръсна глава.
— Не — отвърна меко тя. — Смятам, че тя вече е станала жертвено агне.
Ранди се умълча.
По време на този последен разговор Смит беше следил руския член на екипа с ъгълчето на окото си.
— Какво ще кажеш ти, майоре? Нещо да добавиш?
Смислов припряно измъкна цигара „Честърфийлд“ от смачкан пакет и я запали с газовата си запалка.
— Не, подполковник — каза той, процеждайки първата си струйка дим. — Нямам предложения.
— СГАХ, тук КГВИ — жално се обади в тъмнината попукващият със смущенията глас. — Още чакам.
Смит включи радиомикрофона.
— Мис Браун, пак е подполковник Смит. Както казах, ще дойдем при вас утре сутринта, скоро след като изгрее слънцето. Искаме да стоите до радиото, докато стигнем там. Ще проверяваме тази честота постоянно и ще правим контролни обаждания на всеки петнайсет минути през цялата нощ. Ако се чуете с другите членове на вашата експедиция или ако видите и чуете нещо необичайно, трябва веднага да ни се обадите. Повтарям, обадете ни се веднага. Разбирате ли? Край.
— Да, подполковник… Разбирам… подполковник, нещо друго е станало там, нали? Не просто са се изгубили, нали?
Какво можеше да й каже, за да й окаже поне малко помощ или да я успокои?
— Ще ви обясним всичко, когато пристигнем, мис Браун. Ще намерим хората ви и ще оправим нещата. Не сте сама. Ще дойдем при вас. Тук СГАХ на изчакване.
— Разбрано — гласът от другия край на линията опита да прозвучи смело. — Тук КГВИ на изчакване.
Смит върна ръчния микрофон на радиста.
— Стой на тази честота, моряко. Чу, че казахме позиви на всеки петнайсет минути. Ако някой дори докосне копчето на микрофона, искам да знам за това.
— Слушам, сър — отвърна служителят на бреговата охрана и отново намести слушалките си.
— Капитан Джоргансън, имаме нужда от всяка миля към остров Уензди, която може да спечелите преди изгрев.
— Имате я, полковник — отвърна командирът на „Хейли“. — Ще бъда на мостика, ако ви трябвам.
— Ще бъда в хангара, за да подготвя хеликоптера за полет — каза отсечено Ранди и тръгна към вратата на радиокабината.