— Аз ще ти помогна, Ранди — обади се Смислов и я последва навън.
Смит леко поклати глава с насмешка към себе си. Дяволите да го вземат! Не можеше да не излезе кучи син в очите на Ранди Ръсел!
— Вал, ще излезем от прикритие. Оставям на теб задачата да обясниш на доктор Троубридж каква е ситуацията. Аз трябва да се свържа с директора. Ще има нужда от новата информация.
— Не се тревожи за моя колега академика. Мога да се погрижа за него. — Високата брюнетка погледна Смит и се усмихна, не весело, но съпричастно. — Да караш проклетия влак не е най-лесното нещо, нали, подполковник?
Смит се насили да придаде поне малко изражение на лицето си.
— Казаха, че такава ми е работата, професоре.
21
Вашингтон
Това беше подредена и самотна спалня на мъж от преуспяващата средна класа в скромна градска къща, в спокойно, порядъчно предградие на Вашингтон. Съвсем обикновена, с изключение на купчината телефони с цветни кодове на модерното датско нощно шкафче.
Пронизителният писък на сивия телефон на агенцията взриви съня на Фред Клайн, а интегралното електрическо осветление запали златисто оцветената нощна лампа до леглото при първото позвъняване. Клайн хвана телефона в ръка още преди да се беше събудил.
— Клайн слуша.
Гласът от другата страна на линията глъхнеше и се насичаше от смущенията.
— Обажда се Джон Смит, сър, от борда на „Хейли“. Ситуацията се усложни.
Клайн седеше на края на леглото и слушаше, без да проговори, докато Смит го въвеждаше в събитията с няколко стегнати изречения.
— От това, което виждам, сър, някой друг е отишъл първи там и действа, за да си осигури полезния товар на „Миша“.
— Ако е така, би трябвало да е дошъл по въздуха или с подводница и много умело успява да се прикрие — отвърна Клайн. — Последното преминаване на разузнавателен сателит на Агенцията за национална сигурност над архипелага Кралица Елизабет показва, че няма други кораби на повърхността в радиус от петстотин мили около Уензди и никаква видима активност на самия остров.
— Разбрано, сър. Втората възможност е, че ставаме свидетели как влиза в ход някаква част от „алтернативната“ руска програма.
— Имаш ли вече представа каква може да е тя? — попита Клайн. — От наша страна не показваме нищо.
— Не съм сигурен, сър, но според мен от майор Смислов се излъчват странни вибрации — отвърна Смит. — Подозирам, че той или лъже за нещо, или не ни разказва цялата история.
— Смяташ ли, че Смислов е риск за мисията, Джон?
Последва пауза, сякаш сигналът прекъсна.
— Потенциално да. Но въпреки това го оставям в екипа. Изглежда добър офицер, свестен тип и досега е бил полезен. Освен това сякаш издава противоречиви сигнали. Ако наистина имат алтернативен план за действие, не смятам, че той е доволен от него. Действаме ли правилно спрямо Смислов, може би ще продължава да е полезен.
— Пази си гърба с него, Джон. Свестните типове са хората, които могат най-лесно да те убият.
— Разбрано, сър. Взимам съответните предпазни мерки.
Клайн изтри остатъците от съня от очите си и непохватно затърси очилата си на масичката с лампата.
— Какви са намеренията ти в момента?
— Да продължа операцията, както е планирана, сър. Ще кацнем на Уензди утре още щом се разсъмне.
— При тези обстоятелства смяташ ли, че е разумно, Джон? Сега разполагаме с арктическия взвод рейнджъри и спешния екип за справяне с биологични оръжия, които изчакват във военновъздушната база „Айлсън“ заедно с две въздушнодесантни части и танкер MC-130, който да ги докара. Можем да ги пратим на помощ.
— Не, сър, не сега. — Отговорът беше решителен. — Не съм подготвен за тях. Ако целта на тази мисия е да предотврати международен инцидент, още не можем да се разкрием напълно. Не знаем достатъчно, за да ги извикаме.
Може би антраксът още е на борда на „Миша 124“, а може и да не е — продължи Смит. — Вероятно е на Уензди да има враждебни елементи, а може би групата по издирването е заклещена на някой глетчер, със счупено радио и чака да се изтегли, щом се разсъмне. Не знаем. Но едно нещо можем да кажем със сигурност. Ако влезем с пехотата, конницата и артилерията сега, операцията ще се провали необратимо. Всяка възможност за контрол над ситуацията ще изчезне. Ще стане почти непосилно да я запазим от общественото внимание.
Въпреки себе си Клайн сухо се изсмя.