— Аз трябва да държа тази реч, Джон. Но какво ще стане, ако кацнете на Уензди и там наистина има враждебни елементи?
— Ами, сър, ще пуснем мерника и тогава ще знаете със сигурност. — Клайн можеше да види смътната, горчива усмивка, която вървеше с тези думи. — Мисията е завършена.
— Действай, Джон, и успех.
— Ще ви държим в течение, сър.
Връзката прекъсна. Клайн върна сивия телефон в гнездото му и вдигна жълтия до него — директната линия до въоръжените мъже в малкия охранителен комуникационен център в мазето на градската къща.
— Моля, пригответе колата ми и очаквайте да тръгнем всеки момент. Местя се в щаба. После ми дайте пет минути и ме свържете с главнокомандващия нацията.
Директорът на Първи секретен отдел стана и почна да се облича.
22
Американският кораб „Алекс Хейли“
Дръпнаха вратата на хангара и хората от авиационния екип на ледоразбивача преминаха през отблясъка на ивицата луминесцентно осветление над тях и заскрежената мъгла на собствения си дъх. „Лонг Рейнджър“ с неговите понтони, прикрепени към помощни колела и нагревателни кабели, втъкнати в лъскавите му хълбоци, стоеше готов да го изтеглят на площадката за излитане. На югоизток, зад корабната кърма, се простираше хоризонтът, очертан от тънка, металносива ивица, която леко се поклащаше с притиснатото от леда разлюляно море.
Нощта беше дълга и безсънна, насечена от петнайсетминутни интервали между проверките на радиовръзката с остров Уензди; палубите потръпваха и подскачаха под краката им, докато капитан Джоргансън организираше последната атака срещу паковия лед. Хубаво беше, че най-после предприеха действия.
Като се имаше предвид теглото и обемът на „Лонг Рейнджър“, освободиха вътрешността му от всичко, с изключение на двете пилотски места. Джон Смит ръководеше сигурното прикрепяне на оборудването на екипа върху пода на кабината: четирите раници и рамки, натоварени с принадлежности за катерене и оцеляване, преносимия едноканален предавател със система за наземно-авиационна връзка и алуминиевия транспортен куфар с подсилени ръбове, пълен с медицински принадлежности и пособия за полеви тестове.
Двама матроси от бреговата охрана довлякоха последния елемент в търбуха на хангара: тъмнозелена, продълговата като наденица торба, изработена от дебел найлон.
— Тази е последната, сър — неловко каза един от матросите, докато наместваха торбата на пода. Вероятно тази неловкост идваше от ясно забележимите надписи на торбата:
АРМИЯ НА САЩ — ПОГРЕБАЛНА СЛУЖБА — ЧУВАЛИ — ТЕЛА — 12 БРОЯ.
— Благодаря, моряко. — Подпечатаният етикет още стоеше на място върху ципа на торбата. Камуфлажният надпис беше свършил добра работа: на никого не му хрумваше да се рови в съдържанието на торбата.
Като пристъпи към нея, Смит скъса етикета и дръпна ципа. Под трезвите погледи на екипа в хангара Смит започна да вади истинското съдържание на торбата — оборудване, от което един екип за рутинно разследване на катастрофа и издирване на тела не би имал нужда.
Бели камуфлажни комбинезони и панталони за сняг. Поясни чанти, съдържащи предпазни военни костюми и филтърни маски за специални мисии при опасност от биологично и химическо нападение. И оръжията.
— Виждам, че си голяма почитателка на великото училище по автоматична стрелба — измърмори професор Метрас, докато Ранди проверяваше леката картечница „Хеклер и Кох MP-5“.
— На мен ми върши работа — кратко отвърна Ранди, като изчисти дулото и с щракване отвори късия сгъваем приклад на малкото оръжие. — Муниции?
— Шест пълнителя — отвърна Смит, докато й подаваше заредените паласки. Като вдигна следващия омекотен калъф от торбата, той отвори ципа и изръмжа от задоволство. Бяха му осигурили тактическия снайпер SR-25, който беше поискал. Върху визьорите на пушката бяха прикрепени защитни капачки за лещите, а около сложния приклад и предната ръкохватка беше омотана бяла камуфлажна лента.
В усещането точно за това оръжие имаше нещо странно познато и Смит провери серийния му номер. Нямаше грешка; това беше същият SR-25, през който беше гледал и носил по време на планинския военен курс. Педантичността на Фред Клайн отново се беше проявила.
Веждите на Валентина Метрас се повдигнаха, докато преценяваше като познавач.
— Великите умове работят по подобен начин, Джон. И аз подозирах, че това ще е планинска задача.
Последното оръжие от торбата беше цивилна спортна пушка и контрастите в нея заслужаваха проучване. Мощната оптика, монтирана върху пушката, беше нова, всъщност произведение на изкуството, а самото оръжие издаваше, че за него се полагат най-щателни грижи. Но въпреки това надрасканият орехов приклад носеше патината на дълго ползване и старост.