Ботушите им хрупаха и проскърцваха по зърнистия сняг върху дирята, докато се придвижваха към станцията.
Според картата на местността, която им бяха дали, най-северната от трите хижи беше постройката за складиране и общо ползване и от нея се разклоняваха по-къси следи към временните складове на лагера за лесно възпламеними въглища, газ и керосин.
Пред вратата на хижата Смит нямаше нужда да дава заповеди или изобщо да говори. Той само зае прикриваща позиция до вратата. Валентина изви изпъкналата дръжка на оптичната приставка „Пахмейр“ на своя модел 70, като бутна визьора настрани, за да освободи мерника за близко разстояние на пушката, а Ранди издърпа назад затвора на своя MP-5. След като носеше „късото оръжие“, на нея се падаше да влезе първа вътре. Смит и Валентина прикриваха от двете страни на навятия сняг, а Ранди влетя през външната и вътрешната врата в хижата.
Последва миг мълчание, после каза:
— Чисто.
Смит направи свой собствен бърз оглед във вътрешността на неотоплената постройка. Там се намираше само помощният газов генератор на лагера и рафтове, подредени с екипировка и запаси. Резервите бяха някак поизчерпани след цял сезон на терен, но все пак оставаше значително количество аварийни запаси. Открай време правеха така за всеки случай при полярни експедиции. Ако имаш един сезон престой, се запасяваш за два.
Централната хижа беше комбинирана лаборатория и радиокабина. Наблизо пърпореше ветрогенератор, монтиран върху къса, здраво обтегната мачта, и произвеждаше електроенергия. Втора, по-висока стоманена подпорна греда, на която стоеше антената за комуникации, стоеше на върха на ниско, покрито с лед хълмче на около стотина метра от района на лагера.
Последните думи на Кейла Браун бяха дошли от радиокабината.
Екипът отново повтори упражнението с влизането.
Отново: „Чисто!“
Със свалени по-ниско оръжия, Смит и Валентина влязоха в хижата след Ранди. Опушен, топъл въздух удари Смит в лицето, докато буташе вътрешната защитаваща от сняг врата. Тази постройка още пазеше следи от живот. Лабораторните пособия блещукаха недокоснати по работните места и централната маса. На пода лежаха куфари с проби и оборудване — някои затворени и обезопасени, готови за товарене. Други бяха отворени и в процес на напълване.
Топлината в хижата идваше от малка печка с въглища, поставена в средата на северната стена. Като отиде до печката, Метрас вдигна капака и откри светещата оранжева жар.
— Чудя се колко време такова нещо може да поддържа огън — замисли се тя, докато добавяше няколко бучки лъскави черни антрацитни въглища от кофата.
— Може би известно време — коментира Смит, като се оглеждаше из лабораторията. — Няма следи от борба, а тук има много крехки неща, които да се счупят.
— Ъ-хъ — съгласи се Валентина и посочи към редичка празни закачалки близо до вратата на изхода. — Мис Браун сигурно е имала възможност да си облече топлите дрехи. Явно е излязла оттук при контролирани обстоятелства.
Смит продължи нататък и влезе в радиокабината. Със свалени ръкавици и отметната назад качулка, Ранди, намръщена, седеше в стола на оператора на страничните честотни ленти. Радиостанциите още бяха включени. Контролните лампи светеха в зелено и от говорителите идваше слабото свистене на носеща честота. Докато Смит оглеждаше, тя натисна бутона за трансмисия в основата на настолния микрофон.
— ЦГАХ „Хейли“, ЦГАХ „Хейли“, тук КГВИ остров Уензди. Това е проверка на свръзката. Това е проверка на свръзката. Чувате ли ме? Край.
Носещата честота напразно свистеше.
— Какво мислиш, Ранди?
— Не знам. — Тя поклати глава. — На тази честота сме и предавателят показва, че излъчваме. — Тя нагласи входа на приемника и захранването на предавателя и повтори пробното повикване без резултат. — Или те не ни чуват, или ние не чуваме тях.
В далечния край на конзолата имаше сателитен телефон и система за предаване на данни. Смит заобиколи Ранди и вдигна слушалката, като набра кода на „Хейли“.
— И тук нищо — докладва след малко той. — Няма достъп до сателита.
— Може ли да е от антените?
— Вероятно. Ще трябва да ги проверим по-късно. Да тръгваме.
Последната хижа в редицата беше спалното помещение. Предният фронт на снежната буря беше обвил станцията и видимо посивяваше, докато екипът наближаваше постройката.
Те отново повториха начина си на влизане. От двете страни на вратата, защитаваща от снега, Смит и Метрас слушаха, докато Ранди си проправяше път към спалното помещение. След малко я чуха как възкликна на висок глас: