— Далечно бъдеще, но се приема. — Тя отвори очи и отвърна на погледа му с озадачена усмивка на лицето. — Мислех, че според вас, докторите, консумацията на твърд алкохол при температури под нулата е още едно биологично не-не.
— Още не съм толкова здрав, професоре.
Усмивката й прерасна в одобрение.
— За теб още има надежда, подполковник.
25
Станцията на остров Уензди
— Не трябва ли да имате разрешително или нещо подобно? — внезапно попита доктор Троубридж.
Ранди разсеяно вдигна поглед от редицата с шест еднакви лаптопа „Дел“ върху лабораторната маса.
— Какво?
— Тези компютри съдържат лични документи и информация. Не трябва ли да имате някакъв вид разрешително, преди да почнете да се ровите из тях?
Ранди сви рамене и пак се обърна към компютрите, като натисна поредица клавиши.
— Откъде да знам, докторе.
— Ами, вие сте някакъв вид правителствен… агент.
— Не помня да съм казвала това.
Шестте екрана светнаха и започнаха цикъл на зареждане. От шестте само два изискваха парола за достъп: този на доктор Хасегава и на Стефан Кропоткин.
— Все пак, преди да мога ви позволя навлизане в личното пространство на хората от експедицията, трябва да има някакво…
Ранди въздъхна и впи гибелен поглед в Троубридж.
— Първо, докторе, няма откъде да взема разрешително. Второ, няма на кого да представя разрешителното и, трето, изобщо не ми пука! Ясно?
За момент Троубридж притихна, разгневен от поражението, и се обърна, загледан през прозореца на лабораторията.
Отново насочила внимание към компютрите, Ранди методично зареди и провери първо четирите достъпни системи, като преглеждаше електронната поща и списъците с адреси. Нищо от складираната кореспонденция не й се наби на очи. Професионални и лични занимания, писма от съпруги, роднини и приятели. Англичанчето Иън явно беше в много добри отношения с поне три различни момичета, а американката Кейла подготвяше сватба с годеника си.
Никой, изглежда, не бъбреше открито с никаква позната терористична групировка и не разменяше официални писма със сирийското Министерство на отбраната. Това, разбира се, беше безсмислено. В интернет изобилстваха безброй много прикрити контакти и препредаващи пунктове за подобни организации, точно както имаше безброй прости променливи кодове и шифри, след които скъсваш листчето с възможно приложение, да маскират тайна комуникация. Но в наши дни имаше по-добри начини да се справиш с нещата.
Ранди продължи нататък, като втори път провери контролните панели, програмните прозорци и свободната памет на лаптопите. Онова, което търсеше, можеше да е скрито, но пък можеше да погълне значителна част от мястото върху диска.
Отново нищо не й направи впечатление. Така оставаха заключените лаптопи.
Като стана от табуретката, която използваше, за момент тя се протегна и отиде до раницата си, която беше довлякла от хеликоптера. Отвори я, извади кутия за софтуер и измъкна номериран компактдиск. Върна се до лабораторната маса, отвори дискдрайва на първия заключен компютър и пъхна сребристия диск.
Защитеният лаптоп даде грешка, докато проверяваше идентификацията на пъхнатия диск, и след секунди усъвършенстваната разбиваща програма на Агенцията за сигурност завладяваше операционната му система. Излезе началният поздрав на екрана, заключващите протоколи на системата бяха изтрити и заменени.
Ранди започна да повтаря същия процес с втория лаптоп.
— Доктор Троубридж, моля ви, не заставайте така зад мен — измърмори тя, без да отмества очи от екраните. — Изнервям се.
— Извинете — отвърна той и стъпките му се отдалечиха към табуретката в ъгъла на лабораторията. — Просто си мислех да отскоча до спалното за чаша кафе.
— Предпочитам да не ходите. На шкафа до печката с въглища има буркан с разтворимо кафе, чаши и кана за загряване на вода.
Гласът на учения също загря.
— Значи да смятам, че аз също съм заподозрян в нещо, така ли?
— Да, разбира се.
— Абсолютно нищо не разбирам! — развика се той.
Боже, тя пък нямаше време за това! Завъртя се на лабораторното столче.
— Ние също, докторе! Там е въпросът! Не разбираме как информацията за антракса е излязла от тук. Нито пък кой може да идва за него. Докато не разберем, ще бъдем ужасно подозрителни към всички! Но това, което вие явно не схващате, е, че животът на цели народи сега е заложен на карта!