— Да, подполковник — Смислов покорно се обърна и с мъка тръгна прегърбен, като пробваше пред себе си със заострения край на катераческия пикел и при всяка стъпка удряше котките си в полирания от вятъра лед.
„Какво ще кажеш за тази команда, сержант?“ Смит се ухили на себе си, докато пращаше мисълта си към своя далечен боен планински инструктор.
В седловината преобладаващият вятър беше полезен като компас. Само трябваше да се придържат към лявото си рамо, за да успеят накрая да стигнат далечния край на глетчера. Последен на обезопасителното въже, Смит беше съсредоточил вниманието си върху другите двама членове на екипа си, готови да се подкрепят и задържат, ако някой изведнъж пропадне в скрита пролука в леда. Затова му отне малко време да разбере защо Григорий Смислов така внезапно спря.
— Вижте! — Развълнуваният вик на руснака беше отнесен от порива на вятъра. — Вижте там!
Почти направо пред тях се беше появило внушително, подобно на перка очертание като призрак в димящата мъгла: вертикалният стабилизатор на самолет, голям самолет. Очертанията на изтрита от бурите червена звезда още слабо се виждаха.
— Да! — Валентина Метрас вдигна победоносно юмрук.
Не ставаше ли винаги така? Когато не търсиш нещо, го намираш.
27
Станцията на остров Уензди
Ранди Ръсел с мъка вървеше по дирята към хълмчето, издигащо се над станцията. Спираше на всеки няколко стъпки и изтегляше дългия водонепромокаем коаксиален кабел, който водеше до радиомачтата, като отделяше някаква дължина от него и я повдигаше от снежната покривка. Тя внимателно прокарваше всяка видима част от кабела през облечените си в ръкавици ръце и проверяваше за прекъсване или срязване.
Трябваше да е от антените. Беше проверила всичко друго и на сателитния телефон, и на странично лентовия предавател. Малкият едноканален предавател за наземно-авиационна връзка, който бяха донесли, беше безполезен. Просто нямаше мощност да преодолее слънчевите изригвания, които сриваха комуникациите. Още щом изгубиха пряка видимост, тя изобщо не беше в състояние да установи връзка с Джон и с другите, търсещи самолета.
Беше сама. Възможно най-сама. Нетърпеливо поклати глава, недоволна от този пристъп на самота, който се беше разгорял в нея. Като окачи картечницата на рамото си, тя твърдоглаво изора още няколко стъпки напред по дирята от утъпкан сняг.
Като стигна в основата на покритата с лед радиомачта, Ранди застана на колене и проследи последните няколко сантиметра от кабела, който влизаше в кутията на усилвателя в долната част на кулата. Беше непокътнат и всички конектори още бяха здраво завинтени. Обезсърчена, тя падна назад на петите си. Радиостанциите трябваше да работят. Но след като не работеха, значи пропускаше нещо. Ранди подозираше саботаж, но ако случаят беше такъв, значи е използвана някаква много изкусна тактика.
Някой се беше оказал много, много хитър и тя се надяваше, че скоро ще има възможност да го накара да си плати за това.
Изправена, Ранди извади бинокъла си от чантичката на колана. От позицията си на хълмчето имаше ясна видимост непосредствено към падината. Градус по градус, до предела на мъглата и гаснещата дневна светлина, тя направи още един оглед на околността, а погледът й се задържаше върху разхвърляните купчини натрупан сняг покрай брега и върху сенките и извивките на преспите в основата на централния хребет.
Сега този хитър човек беше тук, някъде наблизо, вероятно дори я наблюдаваше. Той изчакваше може би подкрепление, а може би тя да направи своята грешка. За да го победи, тя трябваше да се окаже малко по-хитра от него.
Ранди имаше едно непосредствено предимство. Да се движиш в тази покрита със сняг среда значеше да оставяш явни и незаличими следи. Изследователската станция стоеше в средата на разпиляна във всички посоки, разпръсната мрежа от отбелязани с флагчета снежни дири, които се преплитаха между постройките, сервизните бараки и по-далечните места за опити и изследвания. Ранди насочваше бинокъла си надолу към всяка следа, за да търси скорошно минаване по повърхността, следи от снегоходки или ботуши, които да се отклоняват от обичайните маршрути на придвижване.
Откри една. Обезсърчаващо тя беше почти точно под нея и се отклоняваше от общата следа към хълмчето, до което Ранди беше отишла само преди няколко минути, за да се изкачи до радиомачтата. Докато настойчиво бе проучвала комуникационния кабел, не беше обърнала внимание на късото странично отклонение от разтрошен сняг, което водеше до малка, неравна пряспа. Сега тя отиде и по гърба й полазиха ледени тръпки, които нямаха нищо общо със спадащите нощни температури.