Ранди забърза надолу по склона към разклонението и вървя по следата около дванайсет метра, като риташе снега по пътя си и заравняваше повърхността. Откри това, от което се боеше: сняг с червени петна, заринат отгоре и прикрит. Щом стигна края на следата, тя падна на колене и започна да рови в пряспата. Не й отне много време да открие облеченото в шуба тяло.
Кейла Браун нямаше да се прибере при годеника си в Индиана. Ранди нежно изтри снега от лицето на младата жена. Беше умряла от силен удар в слепоочието с някакъв тежък, остър предмет, вероятно пикел. Върху лицето на студентката бяха застинали следи от шок и ужас — последното й изражение.
Коленичила до тялото на момичето, Ранди Ръсел реши, че няма да е подходящо този хитрец да страда. Той щеше да умре и за нея щеше да е удоволствие да му стане екзекутор.
Ранди отново зарови тялото с няколко замаха на ръката си. Нямаше да каже на Троубридж за това откритие. При всяко положение не веднага. Кейла Браун щеше да остане тук за известно време, поне докато Ранди успееше да уреди нейното отмъщение.
Ранди продължи към редицата хижи. Светлините в спалното вече бяха запалени. Доктор Троубридж беше предложил да приготви вечеря. Като спря на основната следа, която минаваше покрай входовете на хижите, тя прецени ъглите на видимост и разстоянията. Близо до предната част на спалното помещение Ранди излезе от утъпканата диря и си проправи път през неотъпкания сняг в продължение на няколко метра.
После, като падна в снега, тя се зарови, започна да се търкаля и утъпка яма, достатъчно дълбока и голяма, за да може да легне в нея по гръб почти слята със заобикалящата повърхност. Това й навя нежелани детски спомени — как правеха ангели от сняг горе на Беър Лейк. Сега обаче намеренията й бяха доста различни.
Доволна от усилията си, тя се изправи на крака, изтърси скрежа от дрехите си и влезе да вечеря.
28
Мястото на катастрофата на „Миша“
— Според мен много хора ще се чувстват ужасно глупаво, ако влезем вътре и открием, че през изминалите петдесет години контейнерът е лежал на дъното на океана. — Индивидуалният костюм за защита при мисии с биохимична опасност беше проектиран да пасва върху екипировката за студено време и Джон Смит подозираше, че много е заприличал на човечето на „Мишлен“.
— Това е глупост, с която бих могъл да живея — отвърна Смислов, докато му подаваше слушалките за тактическата радиостанция „Леприкорн“.
— Аз също — Смит отметна качулката на якето си и намести слушалките, потръпвайки малко от пронизващия студ, който моментално защипа оголените му уши. — Проверка на свръзката.
— Улавям те. — Валентина Метрас клекна долу на леда до Смит с втори чифт тактически слушалки на ушите. — Поне сме добре на разстоянията по линия на пряката видимост.
Екипът се беше установил на около петдесет метра от мястото на сблъсъка, срещу посоката на вятъра, зад оскъдния параван, който можеха да си позволят да носят в раниците, и тясна издатина от изтикан лед. Свечеряваше се, но нямаше нищо подобно на залез; сивотата около тях просто изглеждаше по-тъмна, а вятърът — по-студен. Времето и обстановката ставаха опасни.
— Добре, хора, това ще е бързо влизане и излизане, за да разберем дали антраксът още е на борда на самолета и да видим влизал ли е вътре някой друг. — Смит свали защитните пластмасови покрития от филтърната маска на костюма. — И двамата знаете какво трябва да търся и ще ме насочвате накъде. Не би трябвало да има никакви проблеми, но сега въвеждам едно абсолютно правило. Ако по някаква причина нещо се обърка — ако не изляза или ако изгубим връзка, — никой да не влиза вътре след мен. Ясно ли беше това?
— Джон, не ставай глупав… — запротестира Валентина.
— Ясно ли е? — изрева въпроса Смит.
Смит погледна Смислов.
— Ясно ли е, майоре?
Смит успя да види в сянката на качулката, че зад каменните черти на руснака бушуват някакви емоции — вълнение, което Смит беше забелязал няколко пъти през последната седмица. Смислов отново се бореше с нещо постоянно свиващо стомаха му.
— Подполковник, аз… Разбрано, сър.
Смит нахлузи предпазващата от заразяване качулка на главата си и нагласи лентите на маската и самозалепващите краища. Пое първата си глътка пропит с мирис на каучук, филтриран въздух и дръпна горните ръкавици на костюма.