— Добре — думите му звучаха приглушено дори в собствените му уши. — Тъп въпрос на деня: как да вляза вътре?
— Корпусът на самолета изглежда, общо взето, непокътнат — пропука гласът на Валентина по радиоканала. — А единственият път към предния бомбен отсек е през предната кабина на екипажа. За съжаление стандартните люкове за достъп се намират в нишата на носовия колесник и в самия преден бомбен отсек, но и двете са блокирани. Другите ти варианти са през прозорците от лявата и дясната страна на пилотската кабина, но ще е трудно да се провреш през тях в това облекло, или по тунела за достъп на екипажа до опашната част. Последният е най-добрият ти избор.
— Тогава как да отида до опашната част?
— В опашката има люк за достъп точно пред хоризонталния стабилизатор, от дясната страна. Ще трябва да си проправиш път оттам през херметическите помещения за екипажа.
— Ясно. — Смит се изправи непохватно и се заклати към мрачните очертания на катастрофиралия бомбардировач.
Лявото крило на Ту-4 беше откъснато и увиснало при сблъсъка и сгънато назад, почти се беше залепило за фюзелажа, но достъпът от дясната страна на самолета беше открит. Докато Смит обикаляше около голямата алуминиева плоча на хоризонталните стабилизатори, усети, че е леко удивен. Дори и в епохата на внушителен военен транспорт и огромни реактивни пътнически лайнери това нещо изглеждаше грамадно. И действително са пилотирали тези чудовища по време на Втората световна война.
Смит приближи голямото цилиндрично тяло и прокара ръка по покрития с леден слой метал.
— Добре, тук съм и намерих входа. Има дръжка със секретно заключване, но изглежда така, сякаш е била избита.
— Аварийното освобождаване трябва да е дръпнато отвътре — отвърна Валентина. — Трябва да се отвори, но може би е нужно да я поразкъртиш малко.
— Добре.
Смит носеше малък комплект инструменти, закачен за колана му, и извади оттам тежка отвертка с дълга дръжка. Като прокара върха на заострения край в запечатаната със скреж цепнатина около вратата, той стовари възглавничката на ръката си върху дебелата дръжка на инструмента. След един-два удара се чу пронизително скърцане от пропукването на ледената спойка. След още известно време напъване с лоста вратата увисна навън, вятърът я подхвана и остави мрачна правоъгълна пролука в корпуса.
— Беше права, Вал. Отвори се. Сега влизам вътре.
Като се приведе ниско, той се промуши през малката врата.
Вътре в корпуса беше тъмно, само с остатъци от оскъдната външна светлина зад гърба му. Смит извади фенерче от комплекта инструменти и го включи.
— Да му се не види — измърмори той. — Изобщо не съм очаквал това.
— Какво виждаш, Джон? — поиска да разбере Валентина.
Смит обиколи с лъча на фенерчето из вътрешността на корпуса. Вътре не беше влязъл почти никакъв сняг, но ледените кристали блещукаха навсякъде като фина инкрустация по сивите обшивки на бронирания самолет, по кабелите и тръбопроводната система.
— Невероятно е. Никъде няма признаци на корозия или разпадане. Това нещо може вчера да е излязло от завода.
— Естествено съхранение на студено! — възкликна историчката по радиото. — Това е страхотно. Продължавай!
— Добре, има тясна пътечка, която води назад покрай две големи плоски правоъгълни кутии към кръгъл вдлъбнат люк точно при опашката на самолета. Люкът е затворен и в средата му има монтиран кръгъл прозорец. От всяка страна е сложено по нещо, което прилича на транспортер за подаване на боеприпаси. Мисля, че това трябва да е мястото на стрелеца в опашната кула.
— Точно така. Има ли още нещо забележително там?
— Има нещо като стойка или поставка с два свободни кабела, които висят от нея. Сякаш някаква част от оборудването е била свалена.
— Това трябва да е генераторът на устройството за допълнителна мощност — замисли се историчката. — Доста интересно. Сега точно надясно от теб трябва да има преграда с още един херметически люк в средата й, който да води направо.
— Ето го. Затворен е.
— Семейството на В-29 и Ту-4 са от първите военни самолети, проектирани специално за височинни полети. Редица от отделенията им са херметизирани, за да позволят на екипажите им да оцеляват без нужда от кислородни маски. Ще ти се наложи да преминеш през няколко от тези херметически люкове.