Смит се обърна по гръб и използва перилото, монтирано над входа, за да се измъкне от тръбата.
— Добре, на пода съм.
— Отлично, Джон. Преди да проучиш бомбения отсек, може ли да провериш едно-две неща заради мен?
— Разбира се, стига да не отнеме много време.
— Не би трябвало. Първо, искам да огледаш мястото на бордовия инженер. Това трябва да е обърнатата назад седалка и конзола зад мястото на помощник-пилота.
— Добре. — Смит пак включи фенерчето си. — Тук е много по-просторно, отколкото си представях.
— В стандартния Ту-4 много от пространството в носовата част ще бъде заето от арматурата на предната връхна оръдейна кула. Тези оръжейни лафети бяха извадени от американските бомбардировачи.
— Да. — Смит вдигна качулката си от лицето. — Виждам шарнирната основа на кулата отгоре. Пак виждам опразнени чекмеджета и меката част на седалките, както и парашутите ги няма. Като погледна напред към носа, има нещо от лявата ми страна, което прилича на навигационната маса, а отдясно пак са изтръгнати електронни шасита.
— Това е била станцията на радиооператора. Подозирам, че екипажът на самолета си е построил спасителен лагер някъде наоколо, на място, което би им дало малко повече защита от корпуса на разбития самолет. Би трябвало да са пренесли там всичко, необходимо за оцеляване, както и радиооборудването заедно с резервния електрогенератор на самолета.
— Лагерът ще е следващото нещо, което ще търсим. — Смит се затътри към мястото на бордовия инженер и прокара лъча на фенера по измервателните уреди и панела, покрит с ключове. — Добре, намирам се на мястото на инженера. Какво да търся?
— Добре, там трябва да има три блока с по четири лоста по дъното на конзолата — голям, среден размер и един малък — татко мечок, майка мечка и меченце. Големите са дроселите. Те трябва да са издърпани изцяло назад, предполагам, до позиция затворено. Другите са контролите върху пропелерите и смесването на горивото. В каква позиция са те?
Смит потри лице и тихо изруга към мъглата, когато се оказа, че мъглата е и вътре. — И двете някак си са по средата.
— Много интересно — размишляваше историчката по радиовръзката. — Не е имало причина да се занимават с тях след сблъсъка. Добре, има още един лост, който искам да провериш, Джон. Той би трябвало да се намира на контролния пулт, встрани от мястото на пилота. Няма начин да не го забележиш. Дръжката на края му ще има форма, подобна на крило.
Смит се обърна на пътеката между уредите за контрол на полета и мъчително се втренчи над гърба на пилотската седалка.
— Търся го… Има ужасно много лостове по цялото това нещо… Добре, намерих го. Целият е нагоре, напред, както там се казва.
— Това е контролът на задкрилките — измърмори Валентина. — Това се връзва… Почва да звучи смислено… — По канала за момент настъпи мълчание, после историчката внезапно продължи: — Джон, внимавай! Антраксът още е на борда на самолета!
— Откъде си сигурна? — попита Смит.
— Дълго е да ти обяснявам. Просто ми имай доверие. Екипажът така и не е изхвърлил резервоара на биологичното вещество. Още е вътре!
— Тогава по-добре да го погледна. — Смит се изправи и се върна към входа на предния бомбен отсек.
В огледален образ на задната част, това беше кръгъл, вдлъбнат херметически люк с кръгъл прозорец в средата и се намираше точно под тунела за пълзене. Смит коленичи.
— Добре, намирам се при бомбения отсек — докладва той. Спря за момент, за да си поеме дъх, и посегна към незаключения лост. — Отварям лю… — Думите му заглъхнаха.
— Джон, какво има?
— Ето защо е преместена стълбата от тунела. Някой е бил тук, Вал, и то скоро. Всичко тук е покрито със скреж. Всичко освен дръжката за отваряне на люка. Избърсана е. Мога да видя пръстовите отпечатъци.
Смит се изви и рязко освети с фенерчето пилотската кабина. Сега, след като знаеше какво търси, можеше да забележи петната и драскотините върху заскрежената обвивка от движението на друг из кабината.
— Влязъл е през прозореца от страната на пилота.
— Ходил ли е в бомбения отсек?
— Ще знаем след секунда.
Смит хвана заключващия лост и го завъртя. Люкът се отключи и увисна отворен с обезкуражаваща лекота. Като приклекна още по-ниско, Смит надникна в тъмния отвор.
Дъхът му заседна в гърлото му.