Выбрать главу

Ранди отметна настрани термоодеялото и се изправи на колене, като вдигаше на рамото си пистолета. Палецът й натисна копчето на тактическото светлинно устройство и тъничкият синкавобял лъч изскочи, като задържа и парализира човека, който стоеше на вратата на хижата с наполовина вдигнат пикел.

— Здравейте, господин Кропоткин — каза Ранди с глас, студен като цевта на насочения картечен пистолет. — Сега ли да те срежа на две или да го отложим за по-късно?

Картечният пистолет лежеше на масата за хранене в хижата, а дулото му сочеше към смуглия, неизбръснат младеж, седнал на леглото до стената. Ръката на Ранди Ръсел се намираше на съвсем късо разстояние от спусъка на пистолета. И двамата бяха свалили дебелите си горни дрехи и тя беше използвала чифт пластмасови еднократни белезници, за да завърже ръцете на Кропоткин зад гърба му. Сега гледаше в мъжа с напрегнатите си абаносови очи.

— Къде остави телата на другите членове от научния екип?

— Тела? — Кропоткин се обърна към третия човек в стаята. — Доктор Троубридж, моля ви. Не знам за какво говори тази луда жена! Дори не знам коя е!

— Аз… също, наистина — Троубридж с усилие примигна на блясъка на газената лампа и приглади назад смачкания си от съня прошарен бретон. Облечен в дълго термобельо и чорапи, той се беше събудил с неприятно чувство само няколко минути преди Ранди да натика Кропоткин вътре през снежната преграда.

— Не се тревожи коя съм аз — хладно каза Ранди. — Засега дори не се безпокой, че ще те разследват за убийство. Съсредоточи се върху това да останеш достатъчно дълго жив, че да те предадат на властите. Най-добрата ти възможност е да отговаряш на въпросите. Е, на кого докладваш? Кой идва за антракса?

— Антракс? — очите на словака пак се стрелнаха към единствения му потенциален съюзник в стаята. — Доктор Троубридж, моля ви, помогнете ми! Не знам какво става тук!

— Моля ви, мис Ръсел. Не мислите ли, че малко прибързваме със заключенията? — Ученият припряно намести очилата на носа си.

— Не мисля — категорично отвърна Ранди. — Този човек хладнокръвно е убил другите членове на вашата експедиция, другарите, с които е живял и работил над шест месеца. Заколил ги е всичките, сякаш са овце, и се обзалагам, че единствената причина е заради пари.

Челюстта на Кропоткин увисна.

— Другите… мъртви? Не го вярвам! Не! Това е лудост! Аз не съм убиец! Докторе, кажете й! Кажете на тази жена кой съм аз!

— Моля ви, мис Ръсел! — тонът на Троубридж стана по-твърд при възражението. — Нямате основания да предявявате подобни… драстични обвинения. Още нямаме реално доказателство, че някой е бил убит.

— Напротив, имаме, докторе. Снощи намерих тялото на Кейла Браун на хълма под радиокулата. Някой е използвал пикел, за да я удари. Подозирам, че е този. — Ранди кимна към пикела, който лежеше на масата до картечния пистолет, пикела, който беше донесъл Кропоткин. — Не се съмнявам, че ДНК тестът ще докаже това твърдение. Освен това сигурно ще открият кървави следи и от доктор Гупта и доктор Хасегава. Погубил си Крестън и Ръдърфорд по друг начин, нали, Кропоткин?

Докторантът се поизправи от леглото, като разтягаше найлоновите връзки около китките си.

— Казвам ви, не съм убивал никого!

Ръката на Ранди покри дръжката на пистолета. Дулото кривна на сантиметър и се насочи право в гърдите на Кропоткин.

— Сядай.

Той застина и се отпусна на леглото.

Троубридж стоеше и наблюдаваше тази картина със слисано изражение. Откриването на трупа на Кейла Браун беше поредното нещо, което не биваше да му се случва, поредният камък в засилващата се лавина, която помиташе живота и внимателно подредената му кариера и ги превръщаше в скандал и хаос. Единствената му възможност за бягство се таеше в отричането.

— Нямате доказателство, че някой от членовете на експедицията е отговорен за всичко това — дрезгаво възрази той.

— Опасявам се, че имам. — Като се облегна на стола си, Ранди сграбчи ловната пушка „Уинчестър“ модел 12, която Кропоткин беше носил — защитата на лагера от полярни мечки. — Тази ловна пушка има вместимост на магазина три патрона. Логично е да предположим, че в нея е имало три патрона, когато е изнесена от лагера.