— Може ли да взема нож и да си отрежа парче хляб? — попита той с хаплива любезност.
— Ако направиш движение, което не ми харесва, веднага ще разбереш.
В далечния край на спалното Троубридж приключи с обличането и заедно с панталоните възвърна и своята помпозност.
— Мисля, мис Ръсел, че е време да изясним някои неща…
— А аз мисля, докторе, че е по-добре да млъкнете.
Тонът на учения започна да се повишава.
— Не съм привикнал да ми се говори по този начин!
— Ще свикнете.
Троубридж нямаше друг избор, освен да притихне.
Кропоткин сложи чиниите си на масата за хранене и се нахвърли върху чая, овнешкото и хляба, като ядеше бързо и гледаше между Троубридж и жената, която безмълвно го държеше на прицел.
Ранди го остави да изяде половината ядене, преди да проговори:
— Добре, да приключваме с това. Името ти е Стефан Кропоткин, ти си гражданин на Словакия от югославски произход и учиш в университета „Макгил“ със стипендия и студентска виза.
— Сигурно докторът ви е казал това — каза Кропоткин през пълната си с хляб и маргарин уста.
— Така е. Освен това ми каза, че си блестящ студент и много способен човек. Така си издействал да заминеш с тази експедиция. — Ранди се наведе напред. — Сега, да се върнем към онова, което казваш. Според теб си бил на проучване с други двама членове на вашата експедиция, професорите Гупта и Хасегава, когато внезапно и двамата изчезват. Идваш тук и докладваш за тяхното изчезване. После тръгваш да ги търсиш заедно с доктор Крестън и Иън Ръдърфорд. Докато сте търсили, сте стигнали до ледените блокове. После доктор Крестън и Ръдърфорд също се изпаряват. Ти си заклещен на леда от отворена във водата пукнатина. Просто случайно ти си човекът с пушката и съвсем случайно ти си изстрелял два патрона от нея.
Оставаш върху леда почти две цели денонощия; после пукнатините в леда се затварят и ти успяваш да се върнеш в лагера едва преди около час. Нямаш представа какво е станало с Гупта, Хасегава, Крестън или Ръдърфорд и идея си нямаш кой може да е убил Кейла Браун тук, в лагера. Това ли е твоят разказ в общи линии?
— Да, защото това е истината — враждебно отвърна Кропоткин, след като отпи глътка чай.
— Не, не е — сухо каза Ранди. — Ти си лъжец и убиец и вероятно още куп отвратителни неща, за които ще разберем.
Тя бавно стана от стола си.
— Първо, името ти не е Стефан Кропоткин. Всъщност не знам какво е, но няма значение. Други хора в момента разнищват фалшивото ти минало и те ще разберат. Ще научат и за „бизнесмените“ от Централна Европа, които спонсорират образованието ти. Това също ще се окаже интересно.
Кропоткин внимателно се вторачи в нея, а върхът на езика му се раздвижи заедно с напуканите устни.
— Подозирам, че си дошъл в Канада, в университета и на остров Уензди по други причини, а не заради по-доброто обучение — Ранди продължи, като бавно крачеше между масата за хранене и кухненския плот. — Академичните кули от слонова кост може да се окажат подходящо убежище за човек, който се крие. На такова място полицията и службите за безопасност не биха търсили, стига да не си пъхаш носа в обичайните радикални сдружения в кампуса. Както казах, ще научим повече за това по-нататък.
Но ти все пак си искал да имаш сигурно средство за комуникация със своите поддръжници, докато се спотайваш, просто за всеки случай. Ето защо си взел това със себе си.
Ранди плъзна ръка в джоба на скиорския панталон и извади прозрачния найлонов плик с доказателството — малкия харддиск. — Намерих го там, където го беше скрил в радиокабината. Файловете с кореспонденция трябва да са много интересни. Освен това се хващам на бас, че си бил доста немарлив и си оставил пръстови отпечатъци.
Ранди върна харддиска в джоба си.
— Също така се обзалагам, че си бил доста любопитен и лично си отишъл до мястото, където е паднал „Миша 124“. Моите приятели, които са там сега, ще разберат дали е така. Може да е било чисто любопитство, а може и да си надушил нещо, когато са предупредили експедицията да стои далеч от останките. Както и да е, ти си отишъл на борда на стария самолет и си разбрал какво има там. Оценил си, че биологичното оръжие на борда на бомбардировача струва няколко състояния, ако се предложи на подходящите хора, и някак си знаел как да се свържеш с тези подходящи хора.