Кропоткин беше забравил за яденето си.
— Казал си им за антракса и те са те включили в сделката. Трябвало е да си техният човек за свръзка на Уензди. Наредено ти е било да елиминираш другите членове на експедицията, за да осигуриш достъп до антракса, преди да пристигнат твоите партньори!
— Отричам това! — избухна славянинът.
Ранди направи крачка към масата.
— Отричай колкото искаш, но това е истината. Твоите нови партньори още не са били в състояние да си приберат пратката, но корабът за изтегляне на експедицията и екипът за разследване на катастрофата вече са пътували насам. Нямал си друг избор, освен да започнеш с елиминирането! Трябвало е да намалиш броя на свидетелите на Уензди, преди шансовете да се влошат!
Думите й се лееха — точни, непоколебими и студени, — обвиняваха, после подкрепяха с доказателства и обвинителят се приближаваше до смъртната присъда.
— Така че когато си бил отвън на леда с Гупта и Хасегава, ти си ги убил и си скрил телата им. После си дошъл тук с измислена история за тяхното изчезване. И когато групата за издирване е тръгнала след тях, ти си направил така, че да носиш единственото оръжие на острова. Завел си Крестън и Ръдърфорд в пустошта и си ги застрелял с два от патроните, които са били в тази пушка!
Кропоткин мачкаше парчето хляб в ръката си, трохите и маргаринът се размазваха между пръстите му.
— После си се върнал тук за Кейла Браун и щом си огледал лагера, си я намерил да седи в лабораторната постройка до включената радиостанция и да говори с „Хейли“. Усложнение. Първо е трябвало да извадиш радиостанцията от строя, за да не каже Кейла нещо, което не трябва. Свършил си това и после си се заел с нея. Завел си я на хълма и си разбил мозъка й с пикела.
Ранди потропа върху масата с дулото на своя MP-5.
— После си се върнал в спалното помещение, седнал си на тази маса и си направил сандвич. Солено говеждо с много горчица.
Но закуската ти е била прекъсната от пристигането на нашия хеликоптер и е трябвало да се махаш. Бил си навън целия следобед и си ни държал под око. Видял си как приятелите ми тръгват към мястото на сблъсъка, гледал си как си лягаме да спим. После си изпълзял от дупката си и си дошъл до тази хижа с намерението да убиеш с пикела доктор Троубридж и мен, както спим в леглата си.
Троубридж се втренчи в Кропоткин, сякаш току-що му бяха поникнали рога.
— Нямате доказателство! — слабо изграчи Троубридж, който вече губеше търпение. Не можеше толкова да е сбъркал. Не можеше да е седял на банката срещу такова чудовище.
— О, имам доказателство, докторе — толкова тихо отвърна Ранди, че и двамата мъже трябваше да млъкнат, за да я чуят. — От една страна, да разгледаме положението, в което се намираха лабораторната хижа и радиокабината, когато ги открихме. Бяха абсолютно непокътнати. Нямаше следи от борба. От никаква съпротива. После, да вземем предвид състоянието на тялото на Кейла Браун. Тя беше напълно облечена — с цялата си полярна екипировка. Било й е позволено да се екипира и да напусне тази хижа при контролирани обстоятелства, когато е тръгнала да изкачва онзи хълм. Нямаше признаци, че е бързала или побягнала. Нямаше следи от паника. Накратко, не е била уплашена.
Ранди погледна към Троубридж.
— Вие бяхте в радиокабината на борда на ледоразбивача онази нощ, докторе. Говорихме с една много нервна и разстроена млада жена. Тя знаеше, че нещо на този остров страшно се е объркало. Съмнявам се, че би напуснала лабораторната хижа сама и силно се съмнявам, че така случайно би тръгнала с непознат. Подозирам, че е била с човек, който познава и на когото вярва. С човек, когото е смятала за приятел. С него.
Цевта на картечния пистолет бе насочена към Кропоткин.
— Не — процеди словакът.
Ранди мръдна до ръба на масата, точно срещу Кропоткин.
— След това стигаме до неговата история как е заседнал върху плаващите ледени блокове. Тя е напълно изфабрикувана. Не е стоял гладен цели две нощи. Хапнал е някъде и е дъвкал спешните запаси от спасителната раница, която групата за издирване е взела със себе си.
— Откъде разбрахте? — прошепна доктор Троубридж, заинтригуван въпреки волята си.
— От ужасните му маниери на масата — отвърна Ранди. — Някога бил ли сте гладен, докторе? Много гладен? Гладен в продължение на няколко дни в толкова враждебни климатични условия? Аз съм била няколко пъти. Когато най-после се добереш до ядене, ти не излапваш храната, както направи този джентълмен. Ядеш така, сякаш храната е най-прекрасното преживяване на света. Ядеш бавно и се наслаждаваш възможно най-много на всяка хапка. Личен опит.