Выбрать главу

Ти си сложният случай, Ранди. Засега си цивилен чартърен пилот, който лети за Националната океанографска и метеорологична администрация. Експедицията на остров Уензди е международен научен проект, а Националната океанографска и метеорологична администрация и американската брегова охрана му оказват логистична подкрепа. Това включва добавяне и отстраняване на персонал. Ти и „Алекс Хейли“ сте изпратени там да изведете експедицията преди настъпването на полярната зима. Твоето лично име вероятно е запазено и заедно с оборудването ще ти предоставят подходящо оформени документи.

Втренченият й поглед за миг се отклони към масата.

— Има ли възможност да науча за кого всъщност работя?

Смит съжали за отговора, който трябваше да й даде.

— Ти си цивилен чартърен пилот, който лети за Националната океанографска и метеорологична администрация.

Той усети, че нервите на Ранди се опъват до край. Досега началниците й вече трябва да са предположили, че в игрите на тайни операции има и нов участник. Нова елитна група, която работи извън пълномощията на Ленгли, но с привилегията да разполага с ресурсите на ЦРУ когато поиска. От предишния си опит Ранди също така трябва да е предположила, че Смит е част от тази нова организация. Ако държаха някой ветеран оператор в неведение по този начин, това щеше да го гложди. Но Джон нямаше избор по въпроса. Първи секретен отдел оставаше „необходимо е да се знае“, а да си кажем направо, за Ранди Ръсел не беше необходимо да знае, само да се подчинява.

— Разбирам — продължи високомерно тя. — Доколкото схващам, в тази операция ще получавам заповедите си от теб.

— От мен или от професор Метрас.

Ранди отметна глава да погледне Метрас. Тъмнокосият оперативен агент само повдигна една вежда и чашата си и отпи последна глътка от своето мартини.

Ситуацията просто ставаше все по-приятна и по-приятна. Да бъде младши член на екипа, само още повече щеше да наежи бодлите на Ранди. Какво го беше предупредил предния ден неговият планински военен инструктор — че забравя как се командва? Ами, за Бога, по-добре щеше да е да си спомни веднага.

— Професор Метрас е мой помощник-офицер в тази операция. Ако аз не съм на разположение, тя има пълните права да взима решения по всички аспекти на мисията. Ясно ли е?

Безизразните очи на Ранди отново се срещнаха с неговите.

— Напълно, подполковник.

Сервираха вечерята им, която те изядоха почти в мълчание. Смит си поръча сьомга, а Ранди Ръсел предпочете лека салата. Единственият човек, който, изглежда, изцяло се наслади на храната си, беше Валентина Метрас, защото омете своя стек и печени картофи като лакомство, с безгрижна ожесточеност.

Тъкмо тя се върна отново към въпроса за мисията, докато пиеха кафето си след вечерята.

— Един от нашите шпионски разузнавателни сателити е имал възможност да заснеме при ясно време мястото, където се е разбил „Миша“ — каза тя, като извади от дамската си чанта серия фотографии. — Те ни дават много по-добър поглед върху това, с което си имаме работа, отколкото наземните снимки, направени от научната експедиция.

Смит се навъси при вида на своето копие, показващо гледката отгоре. Ясно можеше да се види, че катастрофиралият бомбардировач действително е точно копие на В-29. Тънкият, приличен на торпедо корпус и липсата на усилена пилотска кабина не можеха да се сгрешат.

— Сигурна ли си, че този е техен? — попита Ранди, изговаряйки мислите на Смит.

Историчката кимна.

— Ъ-хъ. По-голямата част от боята на отличителните знаци е била олющена от бурите, но червената звезда може да се различи в края на дясното крило. Няма съмнение — това е Ту-4 „Бик“. По-специално това е вариантът Ту-4А стратегически самолет, предназначен за пренасяне на ядрено или биологично оръжие. Нещо повече, този самолет е бил бомбардировач за Америка.

Смит вдигна поглед.

— Бомбардировач за Америка ли?

— Самолет, специално конфигуриран за нападение на цели в континенталната част на Съединените щати. Бил е опростен и олекотен, за да се увеличи максимално обсегът му на действие. — Като се протегна през масата, Валентина прокара лакиран пръст надолу по гръбнака на самолета. — Можеш да видиш как всички отбранителни оръдейни кули, освен огневите установки на опашката, са били премахнати, а лафетите — демонтирани. По-голямата част от бронята също трябва да е била премахната и в крилата и опашния бомбен отсек да са инсталирани допълнителни резервоари с гориво.

Тя вдигна поглед от снимката.

— Дори и така модифициран, самолетът Ту-4 е имал доста ограничения като междуконтинентална преносима система. И да са предприели нападение над полюса от най-близките съветски бази в Сибир, трудно са могли да достигнат набелязаните цели в северните щати. И всички мисии са щели да бъдат еднопосочни. Нямало е да им стигне горивото за обратен полет.

— Управляеми ракети с хора в тях — замисли се Смит.

— В същността си да, но с това е разполагал Сталин тогава.

— А как изобщо се е добрал до тях? — попита объркана Ранди. — Доколкото знам, това са били нашите най-добри бомбардировачи през Втората световна война. Със сигурност не сме ги дали ей така на Съветския съюз.

— Дали сме ги, но не умишлено — отвърна историчката. — По-рано, по време на стратегическата бомбена кампания срещу островите от Японския архипелаг, три самолета В-29 кацнали принудително във Владивосток заради повреди при сражение или авария в двигателите. Екипажите и самолетите били интернирани от руснаците, които по онова време пазели неутралитет спрямо нашата война срещу Япония. Накрая пуснали екипажите да се приберат, но така и не върнали бомбардировачите.

Вместо това Сталин наредил на Андрей Туполев, един от най-великите руски самолетни конструктори, да изработи точно копие на В-29 за съветската авиация с далечен радиус на действие.

Тя печално се усмихна.

— Това е бил най-невероятният инженерен проект в историята. Специалисти по авиация, които са имали възможност отблизо да разгледат образци от съветския „Бик“, все се чудели на една малка кръгла дупка, пробита във водещия ръб на лявото крило. Така и не успели да отгатнат за какво е. Когато попитали руснаците за нея, те заявили, че също не знаят за какво служи. Просто си била там, на корпуса на В-29, който разглобили, за да свалят частите му за копиране.

Оказва се, че вероятно е била дупка от куршум, направена от картечниците на някой японски изтребител. Но Сталин изрично бил казал, че иска точно копие на „летящата крепост“, а каквото искал чичко Йосиф, го получавал!

Пръстът й продължи да следва очертанията на крилата на разбития бомбардировач.

— Явно се е ударил хоризонтално и се е плъзнал върху глетчера по корем. И като се има предвид начинът, по който са извити витлата, в мига на удара всичките му двигатели още са работели.

Смит се навъси.

— Ако двигателите му са били в изправност, какво го е накарало да падне?

Валентина поклати глава.

— Аз и експертите, с които се консултирах, нямаме представа. Няма индикации за структурни повреди във въздуха, за щети по време на бой или за сблъсък. Всички управляеми повърхности са налице и в изправност и няма следи от пожар преди или след удара. Най-вероятното предположение е, че са привършвали горивото и пилотът се е снижил над острова, докато все още е имал мощност за контролирано спускане и приземяване.

— Не са ли имали достатъчно време да изпратят сигнал за помощ, преди да се приземят? — попита Ранди.

Професор Метрас сви тъничките си рамене.