Кропоткин внимателно се вторачи в нея, а върхът на езика му се раздвижи заедно с напуканите устни.
— Подозирам, че си дошъл в Канада, в университета и на остров Уензди по други причини, а не заради по-доброто обучение — Ранди продължи, като бавно крачеше между масата за хранене и кухненския плот. — Академичните кули от слонова кост може да се окажат подходящо убежище за човек, който се крие. На такова място полицията и службите за безопасност не биха търсили, стига да не си пъхаш носа в обичайните радикални сдружения в кампуса. Както казах, ще научим повече за това по-нататък.
Но ти все пак си искал да имаш сигурно средство за комуникация със своите поддръжници, докато се спотайваш, просто за всеки случай. Ето защо си взел това със себе си.
Ранди плъзна ръка в джоба на скиорския панталон и извади прозрачния найлонов плик с доказателството — малкия харддиск. — Намерих го там, където го беше скрил в радиокабината. Файловете с кореспонденция трябва да са много интересни. Освен това се хващам на бас, че си бил доста немарлив и си оставил пръстови отпечатъци.
Ранди върна харддиска в джоба си.
— Също така се обзалагам, че си бил доста любопитен и лично си отишъл до мястото, където е паднал „Миша 124“. Моите приятели, които са там сега, ще разберат дали е така. Може да е било чисто любопитство, а може и да си надушил нещо, когато са предупредили експедицията да стои далеч от останките. Както и да е, ти си отишъл на борда на стария самолет и си разбрал какво има там. Оценил си, че биологичното оръжие на борда на бомбардировача струва няколко състояния, ако се предложи на подходящите хора, и някак си знаел как да се свържеш с тези подходящи хора.
Кропоткин беше забравил за яденето си.
— Казал си им за антракса и те са те включили в сделката. Трябвало е да си техният човек за свръзка на Уензди. Наредено ти е било да елиминираш другите членове на експедицията, за да осигуриш достъп до антракса, преди да пристигнат твоите партньори!
— Отричам това! — избухна славянинът.
Ранди направи крачка към масата.
— Отричай колкото искаш, но това е истината. Твоите нови партньори още не са били в състояние да си приберат пратката, но корабът за изтегляне на експедицията и екипът за разследване на катастрофата вече са пътували насам. Нямал си друг избор, освен да започнеш с елиминирането! Трябвало е да намалиш броя на свидетелите на Уензди, преди шансовете да се влошат!
Думите й се лееха — точни, непоколебими и студени, — обвиняваха, после подкрепяха с доказателства и обвинителят се приближаваше до смъртната присъда.
— Така че когато си бил отвън на леда с Гупта и Хасегава, ти си ги убил и си скрил телата им. После си дошъл тук с измислена история за тяхното изчезване. И когато групата за издирване е тръгнала след тях, ти си направил така, че да носиш единственото оръжие на острова. Завел си Крестън и Ръдърфорд в пустошта и си ги застрелял с два от патроните, които са били в тази пушка!
Кропоткин мачкаше парчето хляб в ръката си, трохите и маргаринът се размазваха между пръстите му.
— После си се върнал тук за Кейла Браун и щом си огледал лагера, си я намерил да седи в лабораторната постройка до включената радиостанция и да говори с „Хейли“. Усложнение. Първо е трябвало да извадиш радиостанцията от строя, за да не каже Кейла нещо, което не трябва. Свършил си това и после си се заел с нея. Завел си я на хълма и си разбил мозъка й с пикела.
Ранди потропа върху масата с дулото на своя MP-5.
— После си се върнал в спалното помещение, седнал си на тази маса и си направил сандвич. Солено говеждо с много горчица.
Но закуската ти е била прекъсната от пристигането на нашия хеликоптер и е трябвало да се махаш. Бил си навън целия следобед и си ни държал под око. Видял си как приятелите ми тръгват към мястото на сблъсъка, гледал си как си лягаме да спим. После си изпълзял от дупката си и си дошъл до тази хижа с намерението да убиеш с пикела доктор Троубридж и мен, както спим в леглата си.
Троубридж се втренчи в Кропоткин, сякаш току-що му бяха поникнали рога.
— Нямате доказателство! — слабо изграчи Троубридж, който вече губеше търпение. Не можеше толкова да е сбъркал. Не можеше да е седял на банката срещу такова чудовище.
— О, имам доказателство, докторе — толкова тихо отвърна Ранди, че и двамата мъже трябваше да млъкнат, за да я чуят. — От една страна, да разгледаме положението, в което се намираха лабораторната хижа и радиокабината, когато ги открихме. Бяха абсолютно непокътнати. Нямаше следи от борба. От никаква съпротива. После, да вземем предвид състоянието на тялото на Кейла Браун. Тя беше напълно облечена — с цялата си полярна екипировка. Било й е позволено да се екипира и да напусне тази хижа при контролирани обстоятелства, когато е тръгнала да изкачва онзи хълм. Нямаше признаци, че е бързала или побягнала. Нямаше следи от паника. Накратко, не е била уплашена.
Ранди погледна към Троубридж.
— Вие бяхте в радиокабината на борда на ледоразбивача онази нощ, докторе. Говорихме с една много нервна и разстроена млада жена. Тя знаеше, че нещо на този остров страшно се е объркало. Съмнявам се, че би напуснала лабораторната хижа сама и силно се съмнявам, че така случайно би тръгнала с непознат. Подозирам, че е била с човек, който познава и на когото вярва. С човек, когото е смятала за приятел. С него.
Цевта на картечния пистолет бе насочена към Кропоткин.
— Не — процеди словакът.
Ранди мръдна до ръба на масата, точно срещу Кропоткин.
— След това стигаме до неговата история как е заседнал върху плаващите ледени блокове. Тя е напълно изфабрикувана. Не е стоял гладен цели две нощи. Хапнал е някъде и е дъвкал спешните запаси от спасителната раница, която групата за издирване е взела със себе си.
— Откъде разбрахте? — прошепна доктор Троубридж, заинтригуван въпреки волята си.
— От ужасните му маниери на масата — отвърна Ранди. — Някога бил ли сте гладен, докторе? Много гладен? Гладен в продължение на няколко дни в толкова враждебни климатични условия? Аз съм била няколко пъти. Когато най-после се добереш до ядене, ти не излапваш храната, както направи този джентълмен. Ядеш така, сякаш храната е най-прекрасното преживяване на света. Ядеш бавно и се наслаждаваш възможно най-много на всяка хапка. Личен опит.
И докато сме на темата за храната… — Ранди се надвеси над масата. — Когато влязохме в тази хижа, намерихме наполовина изядената храна, която господин Кропоткин беше оставил на масата. Сандвич със солено говеждо и чай. Горещ чай.
В погледа, който Кропоткин й отправи, проблясваше омраза.
— Не беше мой! — изфуча той.
— О, напротив — гласът на Ранди беше почти хипнотизиращ. — Имаше нещо по-различно в начина, по който беше сервиран онзи чай. Разбирате ли, беше в стъклена чаша. На този остров имахме група от англосаксонци, двама азиатци и един славянин. Когато някой с азиатски или англосаксонски произход си приготвя горещ чай, той го пие от порцеланова чаша или от канче, автоматично, като културна норма. Само арабин или славянин би пил горещ чай в стъклена чаша… — В другия край на масата цевта на картечния пистолет се олюля, леко потропа по ръба на димящата чаша от страната на Кропоткин и от нея се разнесе ясен звън.
— А на този остров няма никакви араби.
Кропоткин сграбчи подканващата цев на оръжието. Ранди, която беше предвидила и очаквала отчаяния жест, рязко издърпа пистолета назад, после удари с дулото Кропоткин право в лицето, като го събори по гръб от пейката.
Кропоткин с крясък изпсува и скочи на крака, но Ранди вече се беше търколила върху масата и се изпречи насреща му, преди той да се осъзнае. Пред очите на сащисания доктор Троубридж тя се движеше във вихър от златни коси. За две секунди тя стовари три удара с пистолета; хоризонтален с две ръце през челото с рамката; още един безжалостен удар в слабините с дулото и накрая — с приклада по тила, докато Кропоткин се превиваше в агония. Ранди внимаваше да нанесе последния удар така, че да не строши съвсем гръбнака.