Кропоткин рухна като взривен мост.
Като се свлече на колене до словака, Ранди първо провери дишането му, после изви ръцете му зад гърба и му сложи нов чифт еднократни белезници.
— Помогнете ми да го върнем пак на леглото, моля ви, докторе.
Троубридж само гледаше вторачено в нея и в докторанта, проснат с окървавено лице на пода.
— Не мога да повярвам — смотолеви той. — Не мога да повярвам, че някой може да убие толкова много хора просто така.
— Не предполагате, но наоколо има повече от един такъв човек, докторе — Ранди потърка очи, изведнъж много уморена. — Седите в една стая с двама такива.
30
Мястото на катастрофата на „Миша“
Постепенно Джон Смит осъзна, че над горния астрокупол се зазорява. Също разбра, че има дисбаланс в топлината около него — тя беше подчертано от лявата му страна и доста приятна. Последва съвсем недвусмислено сгушване.
Замръзващата пара на дъха му задращи по повърхността на спалния чувал „Йегер“, щом Смит вдигна глава, за да се огледа из радиолокационната кабина. Втори зает спален чувал се беше прилепил плътно до неговия. Валентина Метрас, която ценеше удобството, колкото всяка котка, се беше приближила до него през нощта.
Смит не можа да не повдигне веждата си. Ранди се беше оказала права. Там, където имаше воля, със сигурност имаше и начин.
Дълго време женската компания отсъстваше в живота на Смит. Отначало, като резултат от смъртта на София, идеята му се струваше прекалено болезнена, много му приличаше на изневяра. След време емоционалните връзки започнаха да му се струват усложнения във вече прекалено трудния му живот. Но сега точно тази жена, изглежда, ясно заявяваше по стотици незабележими и не чак толкова незабележими начини, че смята да влиза в живота му.
Но защо, Смит бе неспособен да разбере. Той винаги беше гледал на себе си като на откровено прозаичен тип. Всяко любовно увлечение, което можеше да поддържа, беше само отражение на неговите професии и вероятно погрешно тълкувано. Той винаги се беше чувствал голям късметлия, че е спечелил любовта на една красива и интелигентна жена. А да се окаже, че втора смела, загадъчна и несъмнено привлекателна жена преднамерено влиза в неговия живот, беше неочаквано събитие.
Той усети, че главата на Валентина се вдига. Тя отметна качулката на спалния чувал, като се взираше в Смит само от няколко сантиметра.
— С радост и без минутка колебание бих убила човек — измърмори тя. — За дълго киснене в гореща вана и смяна на бельото.
— Мога да ти услужа с малко кърпички за дезинфекция — отвърна той.
— Твоите контрапредложения стават все по-трогателни, но предполагам, че не мога да откажа.
Тя отпусна глава на рамото му и няколко секунди двамата лежаха заедно в малкото чудато кътче интимност, която бяха открили върху заледения под на стария бомбардировач. Вятърът навън беше утихнал и се чуваше само едва доловим неравномерен шепот. В задната част на кабината на екипажа се чуваше как Григорий Смислов тихо похърква в леглото си.
Предишната нощ Смит внимателно беше подредил тяхната екипировка, за да направи място за спане на пода. Подпря пълната си раница на люка между отделенията, сложи снегоходките си отгоре и така направи безшумния достъп до радиолокационната кабина невъзможен. Необходимостта от това действие и усещането за ръбестия револвер под ватираната купчина на якето, пригодено за възглавница, временно прекратиха размислите му за Валентина Метрас.
— Какво е то, Вал? — каза той шепнешком. — Какво крият руснаците? Ти имаш някакви идеи, нали?
Тя се поколеба; после той усети как поклаща глава и меката й коса докосна брадата му.
— Не съм съвсем готова да кажа, Джон. Историкът в мен се ужасява от идеята да прокарва недостойна история, а шпионинът — да предлага лошо разузнаване. Но трябва да намерим лагера на оцелелите. Ако ще търсим някакви несъмнени отговори, там ще ги намерим.
— Мога да го разбера. Но това е една част от отговорите. Руснаците са само един фактор от нещо, което започва да ми се струва като уравнение с три неизвестни. Другите две неизвестни са кой е на острова сега и кой може да дойде за антракса. Оставих Ранди да виси там като стръв за онези, които може да са там сега.
— Не бива да се тревожиш, Джон. На всеки, който се постарае да лапне нашата мис Ръсел, бързо ще му се пригади от нея…
— Знам. Тя може да се грижи за себе си.
— Но ти пак ще се обвиняваш, ако нещо й се случи. Както още се обвиняваш за смъртта на сестра й и годеника й.
Смит погледна навъсено над главата й.
— Как, по дяволите, разбра за това?
— Двете с Ранди те обсъждахме доста усилено една вечер — отвърна Валентина. — В нещо като момичешки разговор. Освен това мъничко те изучавах и стигнах до определени изводи. Ти си едно от онези клети момчета, заседнали по средата — достатъчно издръжлив, за да взимаш хладнокръвно решения, но с достатъчно останала ти човечност, която те изяжда. Такъв баланс трудно се поддържа. Това те превръща в рядкост и си струва човек да те задържи. Ето защо, когато му дойде времето, ще станем любовници.
Смит не можа да сдържи тихото покашляне от смях.
— Разбирам. Не трябва ли и аз да кажа нещо по въпроса?
Валентина пак се сгуши и мушна глава под брадичката му.
— Не, всъщност не. Сега не се тревожи за това, Джон. Аз ще се справя с всички подробности.
Сигурно се шегуваше по обичайния си чудат начин. Но в гласа на тази спокойна и уверена жена имаше нещо, което не се връзваше с подобно тълкуване. Той не можа да не си спомни дълго останалата топлина върху устните му от нейните устни и усети внезапно желание пак да почувства тази топлина.
Тогава неясното мърморене и раздвижване на майор Смислов в съседното помещение пукна крехкия сапунен мехур и ги върна към мрачната действителност на остров Уензди.
Над глетчера в седловината се разкриваше бледосивкав свят. Матово осветените облаци скриваха най-горните части на върховете и забулваха северния и южния хоризонт в смътна мъгла. Снегът и ледът на повърхността също изглеждаха сиви и бяха изгубили блясъка си. Само тъмната оголена скала, която преграждаше планината, изпъкваше на преден план с преувеличена триизмерност в опушената белота на пейзажа. Непосредствената видимост около падналия бомбардировач и трите човекоподобни точици, които стояха до него, беше добра, макар че трудно се различаваха. Насред бледите контрасти беше трудно да се определят размери и разстояния и от време на време ги завладяваше чувство, подобно на световъртеж.
Джон Смит усети този ефект, докато правеше панорамен оглед с бинокъла си в инстинктивно бавно завъртане и не видя нищо — нито искано, нито нежелано.
— Добре, мадам, господине, къде са те? — попита той. — Къде са отишли след катастрофата?
— Предполагам, че са се спуснали към брега, полковник — бързо отвърна Смислов. — Имали са нужда от храна, а тук е нямало нищо. Покрай брега са щели да намерят тюлени и мечки. А и по-добри възможности за подслон. Времето тук горе, на глетчера, може да бъде много неприятно.
Валентина поклати покритата си с качулка глава.
— Не, не съм съгласна, Григорий. Направили са лагера си тук, горе; вероятно от него се е виждал и самолетът.
— Ако е така, скрили са се много добре — Смит върна бинокъла в кутията му. — И майорът определено има право за храната. Как стигна до това заключение, Вал?
— По ред причини — отвърна тя. — От една страна, заради опразнения самолет. Би им коствало много усилия и много пъти връщане, за да изнесат всичкия този материал от останките. Едва ли са го пренесли далеч. От друга страна, не са били притеснени за храната. Сигурно са имали запаси поне за две седмици, а едва ли са имали намерение да останат тук толкова дълго.