Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации
Учението на суфите
Увод
Учението на изтъкнатия индийски мистик Хазрат Инаят Хан (1882–1927) включва широк кръг проблеми и конкретни въпроси, голяма част от които са били разгледани в лекциите му през 1918–1926 г. В съответствие с традицията, Хазрат Инаят Хан не е писал теоретични трудове, а щедро е споделял знанията си всички жадуващи да се запознаят с дълбочината на неговата облечена в живо слово одухотворена мисъл.
Поради спецификата на лекционната дейност в различни аудитории, част от съдържанието на някои теми често се преплита една в друга, тъй като много истории и примери, с които изобилстват текстовете на автора, се повтарят по различни поводи в различни варианти; много от това, на което е учил, може да се срещне в различните раздели. Това е направено напълно съзнателно, тъй като повторението е характерно за самия метод на преподаване и помага на изучаващите да усвояват тънкостите на суфизма в различията на всеки нов контекст. Както по тази, така и по редица други причини, при издаване на лекциите на Хазрат Инаят Хат е невъзможно да се следва стриктна последователна система; подреждането на неговите лекции в хронологичен ред би се оказало незадоволително, а строгата класификация на темите не е осъществима. Това издание е сборник от лекции, обхващащи широк кръг въпроси относно същността на учението на суфиите. Няма съмнение, че заинтересованият читател ще намери много от необходимата му информация за теорията и практиката на ислямския мистицизъм, поднесена непосредствено от устата на известния суфи учител. Освен това, стенограмите на устното изложение позволяват да се докоснем до живата мисъл на майстора.
Книгата съдържа лекции и уроци по медитация, преподадени от Хазрат Инаят Хан в първите години на неговата дейност в Европа. Те изграждат едно подробно изложение на идеите на суфиите. Същността на това учение преминава като свързваща нишка през всичките глави. А тъй като авторът се старае да осветли разглежданите въпроси с конкретни примери, в книгата ярко са описани множество истории от живота на хората.
На много места изложението се превръща в разглеждане на конкретна ситуация, в която може да се озове всеки човек, а и цялото човечество.
Книгата може да се чете, като се следва дадената в нея последователност на главите, но също така и избирателно, като всеки читател открие своите теми. Най-добрият ръководител ще бъде вътрешният усет и интуицията на читателя.
Част I
История на суфизма
Суфизмът никога не е имал начало и никога не е възниквал като историческо явление. Той е съществувал винаги, защото светлината винаги е била вътрешната същност на човека. В своите най-висши проявления тази светлина може да бъде наречена Познание на Бога, а Божествената Мъдрост — суфизъм. Суфизмът винаги се е практикувал, а неговите проповедници са били сърцати хора и поради това учението принадлежи както на своя майстор основоположник, така и на всички останали.
Според преданието първият пророк бил Адам, което означава, че още първият човек на земята носел мъдрост. Сред човешкия род винаги са се намират хора, които страстно са се стремели към мъдрост. Отивайки в уединение, хората на духа са търсели истината и служейки на другите, с благоговейна преданост са се учили от тях на мъдрост. Малцина са онези, които са успели да разберат онова, на което учат божествените избраници, но величието на тяхната личност е привличало мнозина. И хората казвали на пророка: „Ние ще тръгнем след теб, ще ти служим, ще ти вярваме и никога няма да последваме други“, а светците им отговаряли: „Деца мои, благославям ви, правете така, постъпвайте точно така. Трябва да живеете по този начин“. И давали на хората знания и закони, които възпитавали у тях покорност и човечност. Така се раждали религиите.
С течение на времето истината била изгубена. Появил се стремеж към господство, а след това идеализиране на собственото общество и отричане на другите. И постепенно мъдростта изчезвала. Религиите се утвърждавали, макар и трудно, но светът бил в такъв стадий на развитие, че не могъл да приеме суфизма. Неговите последователи били осмивани, презирани и подлагани на гонение. Наложило се да се скрият от света, усамотени в планински пещери.
Когато дошъл Христос суфиите били сред първите, които се вслушали в неговото учение, а по времето на Мухаммад суфиите от планината Джафа първи откликнали на неговия призив. Едно от тълкуванията за произхода на думата „суфизъм“ се свързва с названието на планината Джафа. Именно Мухаммад открил за суфиите пътя към Арабия, където те имали многобройни последователи, сред които Садик и Али.