Той непрекъснато мига, защото болката го пронизва като с игла. Окото му непрестанно трепка, макар че от това го боли още повече. Истинско мъчение е. За да спре трепкането той поставя пръстите на лявата си ръка върху затвореното си око и съвсем леко го притиска. Колкото е възможно, управлява колата с дясната си ръка.
Понякога сваля длан от окото си, тъй като се налага от време на време да държи волана с две ръце. С дясната си длан опипва до себе си, взима един от десертите и разкъсва опаковката. Натъпква го бързо в устата си и започва да дъвче. Пещта на метаболизма му иска да бъде захранена с гориво.
Над лявото му око се забелязва резка от куршум. Раната е широка колкото показалеца му и дълга около три сантиметра. Стига до костта. Отначало кървеше обилно, но сега съсирващата се кръв бавно се стича към веждата му, а оттам между пръстите на дланта му, покриваща окото.
Ако куршумът бе минал с три сантиметра по-наляво, той щеше да влезе през слепоочието му, да проникне в мозъка му, забивайки парчета надробена кост в него.
Той се бои от наранявания в главата. Не му се вярва, че ще може да се оправи, ако го ранят в мозъка. Оздравяването му няма да е нито толкова цялостно, нито толкова бързо, както при други рани. Може би изобщо няма да може да оздравее.
Убиецът кара много внимателно, защото едва вижда. Тъй като вижда само с едното око, перспективата му е променена. Улиците, изпъстрени с локви от дъжд, са коварно хлъзгави.
Сега в полицията имат описание на буика, а може би дори и регистрационния му номер. Ще го търсят според обичайната практика, вероятно и по-активно, а по огънатата задна врата лесно ще го забележат.
В момента не е в състояние да открадне друга кола. Не само че не вижда, но и неудържимо се тресе от раните, които получи при стрелбата преди три часа. Ако го хванат да краде нечия кола, или някой притежател на автомобил като този, чийто шлифер носеше и който временно бе погребан, в багажника на буика, му окажеше по-сериозна съпротива, то най-вероятно щяха да го заловят или да го ранят.
Движейки се на северозапад от Мишън Виехо, той бързо преминава през града и стига до Ел Торо. Обаче на ново място не се чувства спокоен. Ако буикът вече е включен в полицейския бюлетин, описанието му сигурно е пуснато в цялата област.
Най-опасно е, ако продължи да се придвижва, защото рискът да го спрат патрулиращи полицаи е много голям. Само да може да намери уединено място, където да паркира колата, където няма да могат да я открият поне до утре сутринта и където той ще може да легне на задната седалка и да поспи.
Трябва да си почине и да даде възможност на тялото си да се възстанови. Вече две нощи не е спал — откакто е напуснал Канзас Сити. При друг случай той би могъл да остане буден цели три нощи, а може би и четири, без да бъдат притъпени сетивата му. Обаче раните му, плюс липсата на сън, както и невероятните физически усилия, изискват време за почивка и възстановяване.
Утре ще си върне семейството и своя собствен живот. Толкова дълго се е лутал сам в тъмното, че един ден повече е без значение.
Беше така близо до успеха. За един кратък миг дъщерите му отново бяха негови. Неговата Шарлът. Неговата Емили.
Спомня си радостта, която бе изпитал в къщата на Делорио притиснал крехките телца на момичетата към себе си. Бяха толкова сладки. Целувките им бяха нежни и ефирни като докосване от крилото на пеперуда. Мелодичните им гласчета… „Татко, татко, татко“… бяха изпълнени с такава любов към него.
Спомняйки си колко близо е бил до пълното блаженство децата му да са изцяло негови завинаги, убиецът едва не се разплаква. Не бива да плаче. Свиването на мускулите в раненото му око ще увеличат непоносимо болката, а сълзите в дясното му око ще го лишат напълно от зрение.
Вместо това, той преминава през жилищния квартал на Ел Торо и навлиза в Лагуна Хилс, където в къщите греят светлини, и с топлото си сияние го мамят към блаженството на домашния уют. Той обаче си мисли как онези същите деца не го бяха послушали, а го бяха изоставили. Тази мисъл пресушава сълзите му и в него се надига гняв. Не разбира защо неговите малки, сладки момичета ще предпочетат един измамник пред истинския им баща, когато само минути преди това го бяха обсипали с целувки на обожание. Тяхното предателство го тревожи. Гризе го отвътре.