Четири отделни монитора позволяваха да се прожектират четири различни филма за четирима пътника. Стюардесата пусна Смъртоносно оръжие 3 на екрана, намиращ се най-близо до Ослет и му подаде слушалките. Той ги сложи на главата си, увеличи звука до възможния максимум, облегна се назад и се ухили.
По-късно, когато вече бе изпил уискито си, Ослет се унесе в дрямка, докато Дени Глоувър и Мел Гибсън крещяха нещо неразбираемо един на друг, вилнееха пожари, трещяха картечници, избухваха бомби, а музиката гърмеше…
2.
В понеделник през нощта те спаха в две съседни стаи с междинна врата, намиращи се в един мотел в Лагуна Бийч. Класата на хотелската база не беше нито пет, нито дори четири звезди, но стаите бяха чисти, а в баните и тоалетните имаше достатъчно на брой, нови и пухкави хавлиени кърпи. Празникът бе отминал, а до летния туристически сезон имаше още много време. Ето защо половината от стаите на мотела бяха празни и, макар че беше недалеч от тихоокеанската магистрала, мястото бе тихо.
Случилото се през деня вече оказваше своето въздействие. Пейджи се чувстваше така, сякаш не бе спала цяла седмица. Дори леко изтърбушения и неравен дюшек й се струваше като легло от пухкави облаци, в което можеха да спят само богове и богини.
За вечеря хапнаха пица в стаята. Марти излезе навън, за да купи храната. Донесе също и салата и плодова торта с дебел слой карамел от близкия ресторант.
Връщайки се с храната, блед и с хлътнали очи, той трескаво се втурна в стаята, като едва успяваше да придържа кутиите. Отначало Пейджи помисли, че Марти е видял двойника си някъде наблизо, но после разбра, че той е очаквал или да не ги намери в стаята, или да ги намери, но… мъртви.
Външните врати и на двете стаи имаха здрави резета със секретни брави и предпазни вериги. Те ги заключиха, пуснаха резетата, сложиха веригите, както и по един тежък стол, който да подпира бравата на всяка врата отдолу.
Нито Пейджи, нито Марти можеха да си представят как Другият би могъл да се добере до тях. Така или иначе, те подпряха бравите на вратите със столовете. Подпряха ги здраво.
Невероятно, но въпреки изживяния ужас, децата драговолно се оставиха да бъдат убедени от баща си, че тази нощувка вън от дома е специално организирано развлечение за тях. Те не бяха свикнали да отсядат в мотели и затова всичко, като се започнеше от леглата, които можеха да вибрират, ако в процепа се пуснеше монета, и се стигнеше до безплатните пликове, листа за писма и ароматни сапунчета, беше изключително екзотично и забавно за тях и поглъщаше всичкото им внимание.
Особено интересно им се стори, че върху тоалетните чинии в двете тоалетни бяха прикрепени хартиени ленти, с надписи на три езика, уверяващи клиентите, че санитарният възел е хигиенизиран. От това Емили заключи, че някои клиенти сигурно са „истински прасета“, на които не им стига ума да се сетят, че трябва да почистят след себе си. Шарлът пък започна да си мисли дали тоалетните са били дезинфекцирани само със сапунен разтвор и лизол или бяха използвани и други по-специални средства като огнехвъргачки или радиация.
Марти бързо стигна до интелигентното заключение, че много по-екзотичните аромати на безалкохолните напитки от хотелските автомати, каквито те нямаха вкъщи, щяха също да ги очароват и да повдигнат духа им. Той им купи шоколадов шейк, „утринна роса“, искрящ гроздов сок, черешов нектар, „Мандаринова наслада“ и ананасов газиран сок. Четиримата се настаниха върху двете големи легла в едната стая и разположиха около себе си върху покривките на леглата и нощните шкафчета опаковки с храна и бутилки с разноцветни сокове. До края на вечерята Шарлът и Емили отпиваха от всяка напитка, което изнерви Пейджи.
Практиката й на консултант отдавна й бе показала, че децата са потенциално по-устойчиви от възрастните, когато ставаше въпрос за травма. Тази тяхна способност се проявяваше най-добре, когато децата живееха в здраво семейство, получаваха много нежност и любов и усещаха, че са почитани и обичани. Изведнъж тя се почувства горда, загдето нейните собствени дъщери се проявяваха като емоционално гъвкави и силни… И тогава, обхваната от някакво мимолетно суеверие, Пейджи почука с кокалчетата на пръстите си върху дървената табла на леглото, молейки мълчаливо Бог да не ги наказва — нея и децата — заради нейната гордост.