За най-голяма изненада на родителите си, щом се изкъпаха и сложиха пижамите си, щом легнаха на леглата в съседната стая, а завивките им бяха грижливо подпъхнати, Шарлът и Емили пожелаха Марти да спази часа са приказките и да продължи историята в стихове. Пейджи осъзнаваше, че между измислената поема и развоя на последните страшни събития в живота им се забелязва известна обезпокоителна, макар и случайна прилика. Тя бе сигурна, че Марти и момичетата също я забелязват. И все пак Марти изглеждаше така доволен от възможността да прочете собствените си стихове на своите деца, както те бяха нетърпеливи да ги чуят.
Той постави стола си в долния край и точно между двете легла. В бързината, с която прибраха багажа си, Марти все пак бе успял да си спомни за тетрадката, озаглавена: Приказки за Шарлът и Емили, със защипаното върху нея фенерче за четене. Той седна и вдигна тетрадката пред очите си.
Ловната пушка беше на пода, от едната му страна.
Пистолетът беше върху нощното шкафче, откъдето Пейджи можеше да го грабне за секунда.
Марти изчака тишината да се превърне в нетърпеливо очакване.
Картината много приличаше на онази, която Пейджи бе наблюдавала безброй пъти в детската стая в дома им. Имаше само две различия: огромните легла правеха Шарлът и Емили да изглеждат по-малки — като герои от някоя детска приказка — бездомни мъничета, промъкнали се в замъка на великана, за да похапнат от неговата овесена каша и да полудуват из стаите на великанския палат. Другата разлика беше, че светлината идваше не само от фенерчето за четене, защипано за тетрадката. Лампата върху нощното шкафче също светеше и щеше да остане така през цялата нощ — единствено по този начин момичетата бяха признали страха си.
Изненадана от собственото си нетърпение и от насладата, с която очакваше да чуе продължението на поемата, Пейджи седна в долния край на леглото на Емили.
Тя се чудеше кое прави приказките така желани за хората — почти като храната и водата — и кое караше хората да ги желаят повече в тежки моменти, отколкото в добри. Киното не е имало никога толкова много почитатели, както в годините на най-тежката криза. Продажбата на книги често се покачваше в години на глад и инфлация. Това не бе само нужда хората да се развлекат малко и да забравят грижите и тревогите си. Беше нещо по-дълбоко и по-загадъчно.
Когато стаята притихна в очакване и мигът за четене настъпи, Марти започна. Тъй като Шарлът и Емили настояха да им бъде прочетено всичко, което вече бяха чули в събота и неделя вечер, той зачете отначало и стигна до момента, в който злият двойник на дядо Коледа се изправяше пред къщата Стилуотър, с намерение да разбие вратата и да влезе вътре.
— Олеле, ужас! — прошепна Шарлът.
— Ти май подмокри гащите — ухили се Емили.
— А чушките с какво ли са? — попита Шарлът, озадачена.
— С кайма — отвърна Пейджи.
— Гррр! Тогава нищо чудно, че се е изплюл в тях!
— Дядо Коледа е критик! — ахна Шарлът и размаха малките си юмручета във въздуха.
— Критици! — издума презрително Емили, извръщайки очи нагоре така, както бе виждала да прави татко й.
— Боже мой! — възкликна Шарлът и покри лицето си с ръце. — В нашата къща има критик!
— Нали ти казах, че приказката е страшна? — рече Марти.