Затваря очи.
Усмихва се, унася се в съня.
Изцерителен сън.
Отначало сънува миналото си, населено с хора, които е убил и жени, с които е правил секс и които са били ощастливена от него със следактова смърт. Сетне в съня му се появяват картини, които със сигурност са пророчески и включват онези, които той обича — прелестната му жена и красивите му дъщери в миг на ненадмината нежност и благодатно покорство, окъпани от лъчезарна, златиста светлина, пронизана от сребърни сияния, рубинено червени, аметистово зелени, сини и тъмно виолетови.
Марти се събуди от някакъв кошмар. Чувстваше се така, сякаш някой го премазваше. Дори след като сънят избяга от очите му и изчезна напълно, ясно осъзнавайки, че е буден и се намира в хотелска стая, Марти дишаше с мъка и едва успя да помръдне само пръстите си. Той се чувстваше малък, безпомощен и изпитваше странната увереност, че скоро ще бъде запратен сред милиарди свободни атоми от някаква неведома, космическа сила.
Дъхът му се върна изведнъж и едва не го разкъса. Паралитичният гърч го разтърси от глава до пети.
Той погледна към Пейджи, свита на леглото до него, уплашен, че навярно я е събудил. Тя промърмори нещо в съня си, но продължи да спи.
Марти стана възможно най-тихо и пристъпи до прозореца, като предпазливо повдигна пердето. Погледна надолу към паркинга на мотела и тихоокеанската магистрала зад него. Никой не влизаше, нито пък излизаше от паркираните коли. Доколкото можеше да си спомни, сенките си бяха същите, както и преди. Никой не се спотайваше из ъглите. Бурята бе отнесла всичкия вятър на изток и в Лагуна бе така тихо и спокойно, че дърветата изглеждаха като сценичен декор. По магистралата премина камион, отправил се на север, но това бе единственото движение в мрака на нощта.
Върху стената срещу прозореца имаше завеса, която закриваше плъзгаща се стъклена врата. Зад нея се намираше балконът с изглед към морето. През вратата и зад перилата на балкона се виждаше основата на скалата. Там долу се виеше бледата плажна ивица, в която на сребърно пенести гирлянди се разбиваха вълните. Никой не би могъл да се изкачи лесно до балкона, а и тревните площи наоколо бяха безлюдни.
Може би просто се бе уплашил от кошмара си.
Той се извърна от вратата, пусна завесата на мястото й и погледна ярко светещия циферблат на ръчния си часовник. Показваше три часа сутринта.
Беше спал около пет часа — не бе много, но щеше да изкара и с толкова.
Вратът непоносимо го болеше, а гърлото по-малко.
Марти влезе в банята, затвори вратата и запали лампата. От пътния си несесер извади едно шишенце със силно действащи таблети екседрин. Върху етикета пишеше, че дозата е най-много две хапчета наведнъж и не повече от осем за едно денонощие. В този миг обаче всичко му се виждаше опасно и той изпи четири наведнъж, като си наля вода от чешмата в банята. Сетне лапна една таблетка лозиндж заради болките в гърлото и започна да я смуче.
Щом се върна в спалнята, Марти взе късоцевната ловна пушка, която бе до леглото, мина през отворената междинна врата и влезе в стаята на момичетата. Те спяха, скрили глави под завивките си като костенурки, за да избегнат дразнещата светлина от нощната лампа.
Погледна и през техния прозорец. Нищо.
Малко по-рано, същата вечер той бе сложил стола обратно в ъгъла на стаята, ала сега го премести в средата — така светлината от нощната лампа достигаше до него. Марти не желаеше Шарлът и Емили да се уплашат от някаква неясна сянка в ъгъла, ако случайно се събудеха преди да е съмнало.
Той седна с раздалечени колене, поставяйки пушката напряко, върху бедрата си.
Макар да имаше пет оръжия (три от тях бяха вече в ръцете на полицията), макар с всички да стреляше добре и въпреки че беше написал много книги, където полицаите и героите му бяха доста опитни в стрелбата, той се изненада от лекотата и непоколебимостта, с които посегна към оръжие, щом изникна опасност. В края на краищата не беше много по действието, нито пък имаше опит в убийствата.
При все че неговият живот и този на семейството му бяха застрашени, той все пак очакваше да изпита известно угризение, преди да натисне спусъка. Оказа се, че не е бил прав. Марти бе очаквал да изпита поне тръпка на разкаяние, след като бе прострелял човек в гърдите, макар че копелето заслужаваше да бъде застреляно.
Ясно си спомни мрачното веселие, с което изпразваше беретата, целейки се в отдалечаващия се буик. Първичният инстинкт за насилие, вроден у всеки човек, се бе проявил и при него, без оглед на неговата цивилизованост, образованост и начетеност.