Небето е тъмно, ала звездите са избледнели. След не повече от четвърт час ще се пукне зората.
Такъв голям комплекс от апартаменти с градини трябва да има поне две или три обществени перални и той тръгва да търси. След минута съзира голяма табела, която го насочва към някакъв център по рехабилитация, плувен басейн, офис за вещи под наем и намираща се наблизо обществена пералня.
Алеите, свързващи сградите, се вият през атрактивно оформените задни дворове, засенчвани от клоните на маслиновите дръвчета и осветявани от старинни, железни фенери, покрити със зелено-сива патина. Комплексът е добре планиран и много приятен. Той лично не би имал нищо против да живее тук. Разбира се собствената му къща в Мишън Виехо е дори още по-хубава отколкото тези домове тук, а пък Пейджи и момичетата така са привързани към къщата, че никога няма да искат да я напуснат.
Вратата на пералнята е заключена, но това не е голяма пречка. Управата е монтирала само евтина секретна брава, без допълнително резе, минаващо през цялата врата. Предвиждайки необходимостта, убиецът е взел пластмасова кредитна карта от портфейла на трупа в багажника. Той я пъхва между двете половини на ключалката, придвижва я нагоре, докато стигне езичето, натиска я и секретната брава изщраква.
Вътре убиецът вижда шест перални машини, привеждани в действие посредством монетни автомати, четири газови сушилни, автомат за перилни препарати и омекотители, голяма маса за сгъване на чистите дрехи и два дълбоки умивалника. Всичко е така чисто и приятно под светлината на флуоресцентните лампи.
Той сваля шлифера и вкоравената си от кръв бархетна риза, свива ги заедно на топка и ги напъхва в един от контейнерите за отпадъци в ъгъла.
Гръдният му кош е съвършено здрав и няма никакви рани от куршуми. Не е нужно да поглежда гърба си за да разбере, че единствената рана там също напълно е заздравяла.
Измива мишниците си над един от умивалниците и се подсушава с книжни салфетки, които взима от кутията на стената.
Копнее за един продължителен и горещ душ, още преди да мръкне — в своята собствена баня, в собствената си къща. Веднъж да открие и убие фалшивия баща, веднъж да си върне семейството и вече ще има време за простичките удоволствия в живота. Пейджи ще вземе душ заедно с него. Това ще й хареса.
Ако е необходимо, той би могъл да си свали дънките и да ги изпере в някоя от автоматичните перални, използвайки монетите, които е взел от джоба на собственика на буика. Обаче когато остъргва с нокти засъхналата по плата храна и изчиства лекетата с влажни книжни салфетки, резултатът е задоволителен.
Пуловерът го изненадва приятно. Убиецът очаква, че ще му е голям, както шлифера, но мъртвият очевидно не го е купил за себе си. Дрехата му е съвсем по мярка. Цветът (боровинково червено) отива на дънките, а и на него самия. Ако в стаята имаше огледало, то сигурно щеше да му покаже, че той не само не бие на очи, ами е дори съвсем представителен и дори привлекателен.
Навън призрачното сияние на зората лизва хоризонта.
В дърветата чирикат птички, приветстващи утрото.
Въздухът е упойващ.
Като хвърля ключовете на буика в храстите, изоставяйки колата и убития, той енергично се запътва към близкия огромен паркинг. Опитва последователно бравите на всяка кола, паркирана под обраслия с бугенвилия покрив. Тъкмо си мисли, че всички са заключени, когато в последния момент една тойота се оказва отворена.
Убиецът се намества зад волана. Проверява над сенника за ключовете и под седалката, обаче този път късметът не му се усмихва.
Няма значение. Може да е всичко друго, но е изобретателен. Небето още не е просветляло напълно, а той вече пали колата, допирайки оголените жици, и отново е на път.
Най-вероятно собственикът на тойотата ще открие, че я няма след няколко часа, когато ще трябва да отиде на работа, и бързо ще се обади в полицията, за да съобщи за изчезването й. Няма проблем. До тогава вече регистрационните й номера ще бъдат върху друга кола, а тойотата ще има други. Така тя ще бъде невидима за полицаите.
Убиецът чувства прилив на сили и енергия, докато кара през хълмовете на Лагуна Нигел, огрени от розовото сияние на зората. Ранното утринно небе засега е още избеляло синьо, но купестите, набраздени облаци са прорязани от ярки розови ивици.
Днес е първи декември. Ден първи. Той започва съвсем отначало. Отсега нататък всичко ще стане така, както на него му е нужно, защото вече няма да подценява противника си.