Преди да убие фалшивия баща, ще му извади шибаните очи, за да го накаже заради раните, които самият той трябваше да изтърпи. И ще изисква дъщерите му да гледат, защото това ще бъде важен урок за тях — доказателство, че фалшивите бащи в крайна сметка биват победени и че, който не се подчинява на истинския баща, рискува да изтърпи много сурово наказание.
Глава пета
1.
Марти събуди Шарлът и Емили в ранни зори.
— Трябва да вземете по един душ и да потегляме, госпожици. Имаме много работа днес.
Емили на часа се събуди напълно, измъкна се изпод завивките и се изправи върху леглото, облечена в ярко жълтата си пижамка. Така тя стигаше до очите на баща си. Протегна ръце за прегръдка и целувка и каза:
— Снощи сънувах нещо супер!
— Чакай да позная. Сънувала си, че вече си голяма и излизаш на среща с Том Круз, караш спортна кола, пушиш пури, напиваш се и си повръщаш и червата.
— Ами! — възрази Емили. — Сънувах, че за закуска ти си ни взел от автомата шоколадови десерти и бонбони.
— Извинявай, но този път май сънят ти не е бил пророчески.
— Татко, престани за малко да бъдеш писател! И недей да говориш такива възрастни думи!
— Искам да кажа, че сънят ти няма да се сбъдне.
— Е, и аз знам това — рече Емили. — Ти и мама ще хвърлите попа, ако ядем бонбони и шоколади на закуска.
— Топа, а не попа.
Емили се намръщи.
— Да не би да има някакво значение?
— Не, може би няма. Попа, топа — както кажеш.
Емили се изскубна от прегръдката му и скочи от леглото на пода.
— Отивам да направя пиш — обяви тя.
— Това е добро начало. После вземи душ, измий си зъбите и се облечи.
Шарлът, както винаги се будеше по-трудно. Емили бе затворила вече вратата на банята след себе си, когато Шарлът едва успя да се измъкне от завивките и да седне на ръба на леглото, загледана навъсено в пръстите на босите си крачета.
Марти седна до нея и каза:
— Наричат се „пръсти“.
— Ъммм? — измънка въпросително Шарлът.
— Трябват ти, за да запълваш предния край на чорапите си.
Тя се прозя.
— А ако искаш да станеш балерина, ще ти трябват още повече — продължи Марти. — Обаче за повечето други професии, те не са толкова нужни. Така че ако няма да бъдеш балерина, можеш да отидеш при някой хирург, за да ти отреже палците или пък всичките пръсти. Изобщо, както ти си решиш.
Шарлът наклони глава и го погледна така, сякаш искаше да му каже: „Татко много си сладък и аз много те обичам“.
— Май няма да ги режа — рече тя.
— Както искаш — каза Марти и я целуна по челото.
— Усещам зъбите си рунтави — оплака се Шарлът. — Езика също.
— Може би през нощта си изяла някоя котка.
Шарлът беше вече достатъчно будна и се изкикоти.
От банята се чу как Емил и пуска водата в тоалетната. Миг по-късно вратата се отвори и тя каза:
— Шарлът, сама ли искаш да пишаш или мога да започна да се къпя сега?
— Давай, къпи се! — извика Шарлът. — Мърла!
— Така ли? А ти миришеш!
— Ти пък вониш!
— Да, но защото аз така искам! — рече Емили може би, защото не можеше да се сети с какво да отвърне на Шарлът, заради думата „вониш“.
— Моите изискани дъщерички! Какви прекрасни и възпитани госпожички!
Емили влезе обратно в банята и започна да върти крановете на душа, а Шарлът каза:
— Трябва да си махна тази работа от зъбите.
Стана, отиде до отворената врата, обърна се към Марти и попита:
— Татко, днес ще ходим ли на училище?
— Днес не.
— Така си и мислех — рече тя колебливо. — А утре?
— Не зная, мила. Навярно не.
Отново колебание, после пак въпрос.
— А някога изобщо ще ходим ли?
— Ами да! Разбира се!
Дъщеря му стоя така, втренчена в него доста дълго време, после кимна и влезе в банята.
Въпросът й разстрои Марти. Той не знаеше дали Шарлът просто си мечтае за живот без училище, както всички деца правят от време на време, или тя просто даваше израз на своето дълбоко безпокойство за бедата, която ги бе сполетяла.
Докато седеше на леглото до Шарлът, Марти чу, че в съседната стая телевизорът е включен — Пейджи се бе събудила. Той стана и тръгна към тяхната спалня, за да й каже добро утро.