Мистър Убийство

— Коледа! — извикаха едновременно Шарлът и Емили.

Незабавният им отговор потвърждаваше факта, че той ги бе завладял напълно.

Тези дни, скоро ще накичим елха. И може би няма да е само една… Може би две ще са, може би три! С гирлянди и топки всяка ще блести. Низ се люлее от сияйни светлини! В синьо и червено покривът искри и сякаш проговаря: „Пристъпвай леко ти!“ Сол покрива всичко, няма ледена кора, дядо Коледа пристига със своята шейна. Горко ни, ако счупи си крака или врата, тежко ни, ако пръсне си огромната глава!

Марти погледна към момичетата — лицата им сякаш блестяха на фона на мрака в стаята. Безмълвно те му казваха: Не спирай! Продължавай!

Господи, колко обичаше всичко това! Как ги обожаваше само!

Ако имаше рай, то той беше тук, в този момент.

Почакайте, чуйте! Лоша новина! Дядо Коледа е упоен и е с вързана уста. Не вижда и не чува той, в найлонова торба. Шейната му навън съвсем е празна, на дядо Коледа откраднали са кредитната карта. В сметките му скоро и петак не ще остане, престъпникът е хитър и никой няма да го хване.

— Оххх! — възкликна тихо Шарлът като придърпа завивката си. — Става страшно!

— Ама разбира се! — рече Емили. — Нали татко го е написал?!

— Много ли е страшно? — попита Шарлът, дръпвайки одеялото чак до брадичката си.

— Обула ли си чорапите си? — попита я Марти.

Като се изключеше лятото, Шарлът винаги спеше с чорапи, защото иначе й бе студено на краката.

— Чорапите ли? — рече тя. — Да, защо?

Както седеше на стола, Марти се наведе и сниши гласа си до шепот.

— Защото тази история ще свърши чак на Коледа, а до тогава ще ти разтрепери и чорапите поне десет пъти.

Той направи страховита физиономия.

Шарлът се зави до носа.

Емили се изкикоти и рече умоляващо:

— Хайде, татко, давай по-нататък!

Слушайте как сребърни звънчета ехтят във планини и долини, вижте и еленчето в небето — глупавата гъска го научи да лети! Ездачът му кикоти се, тресе се в смях безумен: той луд е или смахнат, или просто малоумен. Има нещо тук, туй всеки ще рече. Щом дядо Коледа това е, той не е добре: бърбори, бръщолеви и киска се безспир. Шега ли е това или злокобен пир? Очичките му злобни са същински остриета! Извикайте на помощ няколко ченгета! Вижте го отблизо — психопат е и в червата! И даже… оле-мале! Миришат му устата!

— Олеле, мамичко! — прошепна Шарлът и се покри с одеялото чак до очите.

Тя все казваше, че не обича страшните приказки, но първа се оплакваше, ако рано или късно в дадена история не се случеше нищо страшно.

— И така кой е виновникът? — попита Емили. — Кой е завързал дядо Коледа, кой го е ограбил и е избягал с шейната му?

Внимавайте с Коледа тази година, нов ужас ще пристигне и яка ви гърбина. Близнакът на Коледа — подъл фантом, потайно настанил се е във вашия дом. Пазете децата си, майчици мили! Коминът с парцали да бяхте увили, защото след малко във вашата къща убиецът-гном се отново завръща…

— Ойии! — извика Шарлът и се зави през глава.

— Какво е направило дядо Коледа толкова лош? — попита Емили.

— Може да е имал лошо детство — отвърна Марти.

— Може би така се е родил! — извика Шарлът изпод одеялото.

— Възможно ли е хората да се раждат лоши? — учуди се Емили, но още преди Марти да може да каже нещо, тя сама отговори на въпроса си. — Ами да, възможно е, разбира се! Щом някои хора се раждат добри като тебе и мама, значи други пък се раждат лоши!

Марти попиваше реакцията на момичетата, опиянен от щастие. От една страна той беше писател и съхраняваше в паметта си думите им, ритмичността на речта и изразите им, за да може един ден, когато станеше нужда, да ги използва при създаването на някоя сцена в бъдещ свой роман. Той осъзнаваше, че не е много похвално да е така погълнат от работата си, та дори собствените си деца да превърне в литературен материал. Навярно от морална гледна точка беше отблъскващо, но Марти не можеше да се промени. Такъв си беше… Обаче от друга страна той беше баща и това бе от първостепенна важност за него. Със съзнанието си той попиваше този миг, защото след време щяха да му останат само спомените от тяхното детство. Марти искаше да може да си припомни всичко: добрите и лоши обикновени мигове, както и големите събития. Всичко трябваше да е отразено чрез висококачествена фотографска и звукозаписна техника — „Техниколор“ и „Долби“! Съвършена яснота! Защото то бе така скъпоценно за него, че той не можеше да понесе да го загуби.