Ослет опита яйцата. Бяха изпържени с босилек и ухаеха превъзходно.
— Не мога да разбера какво общо има болестта на Шарлът с нашия проблем сега.
След като помълча миг-два, за да имат думите му по-голям ефект, Уоксхил каза:
— Била е в болницата „Сидър Синай“ в Лос Анжелос.
Ослет замръзна с парче от яйцето, набучено на вилицата му.
— Преди пет години — добави Уоксхил за още по-голям ефект.
— Кой месец?
— Декември.
— На коя дата Стилуотър е дал проба от костния си мозък?
— На шестнайсети. Шестнайсети декември.
— По дяволите! Но ние имахме и кръвна проба, доказваща, че…
— Стилуотърови са дали и кръв. Всяка епруветка е била прикрепена към съответната проба костен мозък и така са били изпратени в лабораторията за изследване.
Ослет поднесе вилицата към устата си, задъвка залъка си, преглътна го, после рече:
— Как са могли нашите да сгафят така?
— Навярно никога няма да узнаем. Както и да е, „как“ вече няма значение — не толкова, колкото фактът, че гафът е на лице и ние трябва някак да го приемем.
— Значи сме започнали не както ние сме го мислили.
— Или не с този, с когото сме мислили да започнем — измени фразата Уоксхил.
Клокър ядеше като кон без торба под муцуната. На Ослет му се прииска да хвърли върху главата му някоя салфетка, за да спести на Уоксхил неприятното зрелище от това енергично дъвчене. Стар Трек-любителят засега поне не прекъсваше разговора с неразгадаемите си коментари.
— Херингите са изключителни! — рече Уоксхил.
— Трябва да ги опитам — съгласи се Ослет.
Уоксхил отпи от портокаловия сок, попи леко устата си със салфетката и каза:
— Колкото до това как вашият Алфи е узнал за съществуването на Стилуотър, ние имаме две теории в момента.
Ослет веднага улови фразата „вашият Алфи“, вместо „нашият Алфи“, което можеше нищо да не означава… ала можеше и да означава, че вече се прави опит да се прехвърли вината върху него, макар фактът недвусмислено да посочваше, че катастрофата бе резултат само на немарливост в работата на научните работници и нямаше нищо общо с това как момчето бе управлявано през четиринадесетте месеца на своята служба.
— Първо — продължаваше Уоксхил, — част от хората смятат, че Алфи е попаднал на книга, която е имала снимка на Мартин Стилуотър върху обложката си.
— Не може да е толкова просто.
— Съгласен съм. Макар че все пак краткият пасаж за Стилуотър върху вътрешната страна на обложките на двата му последни романа ни дава информация за неговото местоживеене: Мишън Виехо. А това би било доста добро начало за Алфи.
— Всеки, който види снимка на свой напълно идентичен, но неподозиран двойник-близнак, би бил достатъчно любопитен, за да проучи тази ситуация, освен Алфи — рече Ослет. — Обикновеният човек е свободен да действа в такива случаи, обаче Алфи не е. Той е съвсем конкретно и точно фокусиран.
— Прицелва се като куршум.
— Именно! А ето че тук той е излязъл от схемата на обучение, което означава колосална травма! Пък и „обучение“ е меко казано. То е нещо много по-голямо! Това е по-скоро вкарване на цели доктрини, промиване на мозъка…
— Той е програмиран.
— Да, програмиран е. Той е една степен след машината и ако види снимка на Стилуотър, няма да излезе от схемата на управление — така, както и компютърът ви не ще започне да произвежда сперма, нито пък ще му порасне коса, ако вкарате в хард диска му снимка на Мерилин Монро.
Уоксхил се засмя тихо и каза:
— Тази аналогия ми харесва. Смятам да я използвам, за да променя становището на някои хора, макар че разбира се заслугата ще бъде ваша.
Похвалата на Уоксхил се понрави доста на Ослет.
— Отличен бекон — отбеляза Уоксхил.
— Да, нали?
Клокър просто продължаваше да яде.
— Друга група от хора — продължи Уоксхил — поддържат една по-интересна и по-правдоподобна хипотеза, или поне на мене ми се струва така. Тя е следната: Алфи има някаква тайна способност, която ние не познаваме и която той самият не разбира достатъчно добре. Нито пък може да я контролира.
— Тайна способност ли?!
— Някое рудиментарно, психическо възприятие може би. Съвсем първично… но достатъчно силно, за да може Алфи да направи връзката между себе си и Стилуотър, да свърже някак работите, поради… хм, поради всичките им общи неща.