— Не е ли малко преувеличено?
Уоксхил се усмихна и кимна.
— Приемем, че звучи като откъс от филма „Стар Трек“…
Ослет се сви и погледна към Клокър, но очите на големия мъж бяха вперени право в чинията пред него.
— … но нима цялата история не намирисва на научна фантастика?! — завърши Уоксхил.
— Да, предполагам — съгласи се Ослет.
— Факт е, че генетичните инженери са дали на Алфи някои наистина изключителни способности. Нарочно. Така че не ви ли се струва възможно те, без да искат, без никаква умисъл, да са му дали и някои други свръхчовешки качества?
— Дори НЕчовешки качества — обади се Клокър.
— Е, вие току-що ми посочихте и една не много приятна гледна точка — каза Уоксхил като строго изгледа Клокър. — Твърде възможно е тя да е и много по-точна.
Към Ослет той се обърна с думите:
— Някаква психическа връзка, някакво странно състояние на съзнанието е разбило цялото устройство на Алфи, изтрило е програмата му или го е накарало да я пренебрегне.
— Нашето момче беше в Канзас Сити, а Стилуотър в Южна Калифорния, за бога!
Уоксхил сви рамене и каза:
— Едно телевизионно излъчване е вечно — до края на вселената. Насочете лазерен лъч от Чикаго към най-затънтеното кътче на галактиката и той все ще стигне там някой ден, след хиляди години, след като Чикаго се е превърнал в прах… а дори и след това ще продължи напред. Тоест, разстоянието навярно е безсмислена категория, когато става дума и за магнитните вълни на човешките мисли, или каквото и да е било онова нещо, което Алфи е свързал с писателя.
Изведнъж Ослет загуби апетита си.
Обаче Клокър явно го намери и го прибави към своя.
Посочвайки към кошничката с френските кроасани, Уоксхил каза:
— Тези кифлички са чудесни! В случай, че не сте забелязали, има два вида — едните са обикновени, а другите са с бадемов пълнеж.
— Бадемовите кроасани са ми любими — рече Ослет, но не посегна към кифлите.
— Най-добрите кроасани в света… — започна Уоксхил.
— … са в Париж — намеси се Ослет, — в едно малко кафе, на една пряка от…
— „Шанз Елизе“ — довърши Уоксхил, изненадвайки Ослет.
— Собственикът Алфонс…
— … и съпругата му, Мириел…
— … са кулинарни гении и домакини, които нямат равни на себе си.
— Очарователни са — съгласи се Уоксхил.
Двамата се усмихнаха един на друг.
Клокър си сложи още от наденичките, а на Ослет му се прииска да запрати нанякъде глупавата му шапка.
— Колкото и незначителна да е вероятността нашето момче да притежава някакви специални качества, каквито не сме имали намерение да му даваме — обади се отново Уоксхил, — ние все пак трябва да разгледаме възможността някои от качествата, които умишлено сме му дали, да не са се получили точно така, както сме очаквали.
— Боя се, че не разбирам — рече Ослет.
— По същество става въпрос за секса.
— Той не се интересува от секс — възрази Ослет, изненадан.
— Сигурни сме в това, така ли?
— Алфи разбира се е от мъжки пол, но е импотентен.
Уоксхил мълчеше.
— Устроен е така, че да бъде импотентен — натърти Ослет.
— Един мъж може да е импотентен и все пак да проявява жив интерес към секса. Някои хора дори биха използвали това като аргумент — тоест, невъзможността за ерекция е довела Алфи до отчаяние, а то от своя страна до фанатизиран интерес към секса, към онова, което той не може да има.
Докато Уоксхил говореше, Ослет непрекъснато клатеше глава.
— Не. Пак ще ви кажа — не е така просто. Той е не само импотентен, ами стотици часове е бил подложен на мощна психологическа обработка, за да бъде заличен интереса към секса. Една част от тази обработка е била извършена в състояние на дълбока хипноза, друга — под влиянието на наркотици, които правят съзнанието извънредно податливо към всяко внушение, а трета — във формата на почти реални представи, запечатвани в съзнанието по време на сън, предизвикан чрез лекарства. За това момче единствената разлика между мъжете и жените е начинът, по който те се обличат.
Равнодушен към аргументите на Ослет, размазвайки портокалов мармалад върху препечената си филийка, Уоксхил каза:
— Промиването на мозъка, дори, когато се прави по-много вещ и изпипан начин, може да доведе до провал. Не сте ли съгласен с това?