Ослет трябваше да разреши няколко проблема, включително как да убие толкова много хора, без да вдига шум. Той не се притесняваше от изстрелите, защото те по един или друг начин можеха да бъдат заглушени. Тревожеха го писъците. В зависимост от това къде щеше да бъде нанесен ударът, можеше да има и съседи. А ако съседите се разтревожеха, те щяха да се обадят в полицията.
След няколко минути той си сложи отново слънчевите очила и се запъти към всекидневната.
Там прекъсна гледането на Спайсър с думите:
— Пречукваме ги, а после кой полицейски участък ще се занимава с разследването на случая?
— Ако стане тук — рече Спайсър, — вероятно полицията в Мамът Каунти.
— Тук имаме ли наш човек?
— Сега не, но съм сигурен, че бихме могли да имаме.
— Следовател ли е?
— Дребна риба е… навярно най-обикновен служител в погребално бюро.
— И няма специална квалификация по съдебна медицина?
— Може да различи дупка от куршум от дупка на задник — отвърна Спайсър, — но горе-долу само това.
— Значи, ако очистим първо жената и Стилуотър, никой няма да е толкова умен, че да започне да търси в какъв ред е настъпила смъртта?
— Лабораториите по съдебна медицина в големите градове здраво ще се изпотят, ако разликата във времето е повече от час, да речем.
— Мисля си, че… ако се опитаме първо да убием децата, ще имаме проблеми със Стилуотър и жена му.
— Как така?
— Единият от нас — Клокър или аз трябва да се погрижи за родителите, а другият да отведе децата в друга стая. Обаче, за да бъдат съблечени момичетата, да им се завържат ръцете и краката… ще ни отнеме десет-петнадесет минути, за да го направим добре, както в Мериленд. Но въпреки че единият от нас ще ги държи на мушка, Стилуотър и жена му изобщо няма да седят мирно и кротко. Те и двамата ще се нахвърлят отгоре ми, или върху Клокър, ако той ги пази, и може да вземат надмощие.
— Съмнявам се — рече Спайсър.
— Но как можете да бъдете сигурен?
— Хората днес са шубета.
— Стилуотър се е справил с Алфи.
— Вярно — призна Спайсър.
— А на шестнадесет години жена му намерила майка си и баща си мъртви. Старият застрелял майката, после себе си…
— Чудесно се връзва с нашия сценарий — усмихна се Спайсър.
Ослет не беше мислил за това.
— Имате право. Може би обяснява също защо Стилуотър не е могъл да напише романа за случая в Мериленд. Както и да е, три месеца по-късно тя подала молба в съда да я освободят от попечителката й, като я обявят законно за пълнолетна.
— Жилава кучка.
— Съдът се съгласил и удовлетворил молбата й.
— Тогава очистете първо родителите — посъветва го Спайсър и се размърда в креслото така, сякаш задникът му беше изтръпнал.
— Така и ще направим — потвърди Ослет.
— Адски тъпо е — рече Спайсър.
За миг Ослет си помисли, че Спайсър говори за техния план, но той имаше предвид телевизионното предаване, в което отново се беше загледал.
Интервюиращата с волната прическа беше изпратила травеститите и представяше нова група гости в студиото. Четири сърдити на вид жени бяха седнали на някаква сцена. И четирите носеха доста странни шапки.
Излизайки от стаята, Ослет регистрира с периферното си зрение, че Клокър е все още до масата при прозореца. Стар Трек-поклонникът бе дълбоко погълнат от книгата, обаче Ослет реши да не позволява на дебелака да му проваля настроението.
В спалнята той отново седна на леглото, сред своите играчки, свали си слънчевите очила и доволен и щастлив, се зае да преповтаря на ум убийствата, съобразявайки всички подробности и детайли.
Навън вятърът отново зави. Беше сякаш глутница вълци.
11.
Убиецът спира на една бензиностанция, за да попита за пътя: запомнил е адреса от картичката. Младежът от бензиностанцията го упътва.
В два часа и десет минути той навлиза в квартала, където очевидно е отрасъл. Дворовете на къщите са големи с безброй голи и зъзнещи брези и щедро многообразие от вечно зелени дървета.
Къщата на майка му и баща му е в средната част на този квартал. Тя е скромна, двуетажна, бяла постройка, облицована отвън с дъски, с тъмно зелени капаци на прозорците. Стълбището пред входа е с много колони и тежки перила от бял камък, желязна решетка, боядисана в зелено и красиво оформен корниз покрай стрехите.
Домът му се струва топъл и уютен: като къща в някой стар филм. Джими Стюарт би могъл да живее тук. Веднага си личи, че в този дом живеят хора, които се обичат… почтени хора, които имат какво да споделят и да дадат.