Той не може да си спомни нищо за квартала, нито за къщата, в която явно е прекарал детството и юношеството си. Би могло да бъде и дом на съвсем непознати хора, които щеше да види днес за първи път.
Вбесен е от това, че до такава степен са промили мозъка му и че са го лишили дори от спомените му. Изгубените години го преследват. Пълната раздяла с тези, които обича, е така жестока и потресаваща, че той едва не се разплаква.
Успява обаче да потисне гнева и скръбта си. Не може да си позволи разчувстване, щом като се намира в такова рисковано положение.
Единственото нещо в квартала, което все пак разпознава, е един микробус, паркиран срещу къщата на неговите родители. Никога не е виждал точно този микробус, но познава такъв тип превозни средства. Гледката събужда безпокойство в него.
Това е микробус за отдих и почивка. Червен е като захаросана ябълка. Основата с колелата е удължена и затова вътре има повече място. Покривът е овален и изпъкнал. Върху големите калобрани с бронзова боя е изписано: ЕЛА С НАС! Задната броня е покрита почти изцяло със застъпващи се, кръгли, триъгълни и четириъгълни лепенки, разказващи за пътувания до националния парк Йоземайт, Йелоустоун, годишното родео в Калгари, Лас Вегас, Каменното езеро и някои други туристически забележителности. Декоративни, успоредни линии в зелено и черно минават по двете страни на микробуса, прекъснати само от страничните прозорци с огледални стъкла.
Фургонът е навярно точно такъв, какъвто изглежда, но убиецът веднага решава, че е наблюдаващ пост. Преди всичко микробусът е прекалено, натрапчиво ярък и ваканционен. Тъй като е обучаван от специалисти, убиецът е съвсем наясно с техниките на наблюдение. Знае, че понякога такива микробуси шумно афишират своята невинност. Те привличат хорското внимание върху себе си, защото съществува убеждение, че евентуалните обекти на наблюдение са сигурни в едно — превозното средство, от което биха ги следили, е съвсем дискретно и никога не би могло да е цирков фургон, например. После, микробусът има огледални стъкла, които позволяват на наблюдаващите да виждат навън, без да бъдат виждани. Това дава възможност на всеки тръгнал на почивка да се чувства уютно, но то всъщност си е и доста добро прикритие за цивилни оперативни работници.
Убиецът не намалява скоростта, когато наближава дома на родителите си, стремейки се да не показва никакъв интерес както към къщата, така и към яркочервения микробус. Почесвайки чело с дясната си ръка, той успява да скрие лицето си, когато минава покрай прозорците с огледални стъкла.
Обитаващите фургона, — ако действително има такива — са наети от същите онези хора, които го бяха манипулирали така безмилостно до онзи миг в Канзас Сити. Те са връзката с тайнствените шефове. Убиецът се интересува от тях също толкова, колкото и от установяване на контакт с майка си и баща си.
След две преки той завива зад един ъгъл надясно и се насочва към търговската зона, намираща се в центъра на града. Там малко преди това той е видял спортен магазин. След като няма огнестрелно оръжие, убиецът има нужда да си купи няколко по-прости. За пистолет със заглушител изобщо не може да става дума.
В два часа и двадесет минути телефонът в стаята на мотела иззвъня.
Ослет сложи слънчевите си очила, скочи от леглото и отиде до прага на всекидневната.
Спайсър вдигна слушалката, заслуша се миг-два и измърмори нещо подобно на „добре“. После затвори, обърна се към Ослет и каза:
— Джим и Алис Стилуотър тъкмо са се прибрали вкъщи след като са обядвали някъде навън.
— Да се надяваме, че сега Марти ще им се обади.
— Ще се обади — рече уверено Спайсър.
Откъсвайки най-сетне поглед от книгата си, Клокър каза:
— Като стана дума за обяд, ние май позакъсняхме.
— Хладилникът в кухненския бокс е зареден с най-различни деликатеси — рече Спайсър. — Студено пушено месо, картофена салата, макарони със зеленчуци, баница. Няма да умрем от глад.
— Аз не искам нищо — рече Ослет. Беше прекалено възбуден, за да яде.
Когато се връща в квартала, където живеят родителите му, вече са изминали тридесет минути и часовникът показва 2,45. Болезнено усеща как изтича всяка секунда. Фалшивият баща, Пейджи и децата могат да пристигнат всеки миг. Дори да са спирали още веднъж за тоалетна след Ред Маунтин и да не са се движили с такава голяма скорост, както когато ги преследваше, те все пак трябва да пристигнат буквално след петнадесет или двадесет минути.