На задната му врата има малък, кръгъл прозорец с огледално стъкло и тъй като ония може би все още го наблюдават, убиецът симулира злополука. Спъва се, оставя букета да се изплъзне от ръцете му и започва гневно да ругае, когато всичко се пръсва върху черната настилка.
— Ах, мамицата ти! Твойта кожа! Гот, много гот! Мамка ти, мамка ти, мамка ти!
Още докато сипе ругатните, той се навежда под кръглия прозорец и изважда от джоба на якето си спрея с размразяващата течност. С лявата си ръка сграбчва дръжката на вратата.
Ако вратата е заключена, той ще разкрие намеренията си като се опита да я отвори и не успее. Тогава здраво би загазил, защото ония навярно са въоръжени.
Те обаче изобщо не очакват нападение и убиецът предполага, че вратата ще бъде отключена. Предположението му е правилно. Бравата леко се превърта.
Той не се оглежда, за да провери дали някой не е излязъл на улицата и дали не го е забелязал. Ако погледне през рамо, само ще изглежда по-подозрителен за околните.
Дръпва рязко вратата. Влетява във фургона и още преди да разбере, дали вътре има някой, натиска дюзата на спрея като го размахва във въздуха.
Микробусът е натъпкан с електронно оборудване. Върху контролните пултове мъждукат светлини. Два въртящи се стола са закрепени здраво за пода. Наблюдателите са двама.
Този, който е по-близо, сякаш се е надигнал само преди миг с намерение да погледне през илюминатора. Замръзва слисан — вратата рязко се отваря!
Плътната струя от размразяващия химикал покрива лицето му и го заслепява. Той вдишва и гърлото и дробовете му пламват… остава без дъх, дави се, не може да извика.
Всичко се слива в едно движение… Той е като машина… програмирана… на високи обороти…
Брадвата за лед… измъква я от колана си. Описва мощна дъга… замахва силно… към дясното слепоочие… изхрущяване… онзи се строполява на земята… изтръгване на брадвата…
Вторият… на другия стол… има слушалки на главата… седнал е пред някакво устройство зад шофьорската кабина… с гръб към вратата. Слушалките са заглушили задаването хриптене на партньора му… надушва раздвижване… усеща как фургона се разклаща, когато първият оперативен се сгромолясва на пода. Извръща се, както е на стола. Посяга изненадано към оръжието в кобура под мишницата си… твърде късно е. Мистър Импровизиран Боздуган се стрелва към лицето му.
Напред, напред, бори се, предизвиквай, бий се със зъби и нокти и победи!
Първият оперативен е на пода и безпомощно агонизира. Стъпи върху него, прескочи го — напред, напред… всичко е размазано… напред към втория…
Брадва! Още веднъж! Брадва, брадва, брадва…
Тишина… покой…
Тялото на пода вече не трепери в предсмъртен гърч.
Добре беше. Нито викове, нито крясъци, нито изстрели.
Той знае, че е герой, а героите винаги побеждават. И все пак колко по-хубаво е, когато победата е постигната, вместо само предвкусвана.
Сега чувства огромно облекчение, каквото не е изпитал през целия ден.
Връща се при задната врата, наднича навън и поглежда нагоре и надолу по улицата. Никой не се вижда. Цари пълна тишина.
Убиецът дръпва отново вратата, пуска брадвата на пода и поглежда към мъртвите с благодарност. Чувства се толкова близък с тях заради онова, което е споделил.
— Благодаря ви — прошепва нежно той.
Претърсва и двата трупа. Макар да имат документи за самоличност в портфейлите си, убиецът подозира, че те са фалшиви. Не намира нищо интересно, освен седемдесет и шест долара в брой, които взима.
Претърсва бързо микробуса, но не намира нито папки, нито тетрадки, нито бележки или други документи, които да сочат името на организацията, притежаваща микробуса. Пипат съвсем чисто.
Кобурът с пистолета виси от облегалката на стола, на който бе седял първият оперативен. Оръжието е „Смит и Уесън“ — 38-милиметрово, специален модел — „Чийфс Спешъл“.
Убиецът смъква якето си, слага кобура върху боровинковия си пуловер, нагласява ремъка така, че да му е удобно и отново се закопчава. Измъква револвера и отваря цилиндъра. Върховете на гилзите блестят. Зареден е докрай. Той затваря цилиндъра и пъха оръжието обратно в кобура.
Мъртвият на пода има кожен калъф, закачен за колана на панталоните му, който съдържа два пълнителя.
Убиецът го взима и го закачва за своя колан — така ще има много повече амуниции, отколкото са му необходими, за да се справи с фалшивия си съперник. Неговите безлики началници обаче изглежда са по следите му и кой знае какви беди го очакват, преди да си възвърне името, семейството и откраднатия живот.