Четирите запалителни, бензинови бомби са в картонената кутия, закрепена пред седалката до него — под арматурното табло. Празните пространства в кутията са запълнени с нагънати вестници, за да не се удрят бутилките.
От овлажнените ивици плат, с които е запушил шишетата, се носи остра миризма — парфюмът на разрухата.
Воден от магнитната притегателна сила на фалшивия баща, убиецът прави остър завой надясно и поема по тясна алея, вече наполовина скрита в снега. Той натиска спирачките колкото е възможно по-малко и все пак попада на хлъзгав участък, веднага натиска педала за газта, макар че джипът вече сам е намерил сигурна почва. Гумите поднасят и надават протяжен вой.
Право напред, може би на около тридесет метра навътре в гората се вижда някакво бунгало. В прозорците се забелязва слаба светлина. Покривът е отрупан със сняг.
Дори да не бе видял „БеЕмВе“-то отляво на къщичката, той пак щеше да знае, че е намерил противника си. Омразната притегателна сила на натрапника го дръпва властно напред.
Още от пръв поглед убиецът решава да атакува бунгалото фронтално без да се съобразява с гласа на разума и последствията. Майка му и баща му са мъртви. Жена му и децата му сигурно също отдавна са мъртви — форми и лица, които му се присмиват и които са само подобия, защото всъщност това са зловещите, чужди същества, откраднали собственото му име и спомените му. Той кипи от гняв, омразата му е толкова силна, че просто усеща физическа болка. В сърцето си чувства пареща мъка и само бързото възмездие може да донесе така чаканата утеха.
Свистящите гуми изорават снега и се озовават върху пръстта.
Той натиска до край педала за газта.
Джипът се стрелва напред.
Убиецът надава див вой на гняв и мъст, а психическият му реостат отскача от минус десет на плюс сто и десет градуса.
Марти стоеше до прозореца, когато сноповете светлина от фаровете прорязаха падащия на шосето сняг.
Отначало той не можа да разбере точно откъде идва колата. Докато се изкачваше нагоре, автомобилът бе скрит от дърветата и храстите от двете страни на пътя. После изведнъж изскочи от мрака — беше джип и се движеше с голяма скорост. Той рязко зави по алеята, задницата му поднесе, а изпод гумите се разлетяха пръски от сняг и киша.
Миг по-късно, докато все още замаяно гледаше джипа, Марти бе ударен от мощната вълна на някакъв първичен инстинкт. Тя бе по-силна от всичко друго, което бе изпитвал до този момент, както и от по-различно естество. Не беше онази напориста, неудържима сила, която се стоварваше отгоре му преди, а ударна вълна от черна и грозна омраза, озверяла напълно и без никакво прикритие… Изведнъж той се оказа в съзнанието на своя враг така, както никое човешко същество не бе прониквало в мислите на друго — беше някакъв сюрреалистичен свят на умопомрачителен гняв, отчаяние, инфантилна съсредоточеност в себе си, страх, объркване, завист, похот и неотложен глад за нещо, но толкова стръвен, че дори дъжд от изпражнения и разложени трупове не би бил по-гнусен.
Докато траеше тази телепатична връзка, Марти се чувстваше така, сякаш бе запратен в най-дълбоката бездна на Ада. Макар, че всичко трая не повече от три-четири секунди, на него му се стори цяла вечност. Когато връзката бе прекъсната, той усети, че стои, притиснал длани в слепоочията си и отворил уста в безмълвен вик.
Беше останал без дъх и се тресеше от конвулсии.
Ревът на мотора го свести, той фокусира зрението си и отново насочи вниманието си върху реалността отвън. Джипът стремително напредваше по алеята към бунгалото.
Дори да подценяваше безразсъдството и лудостта на Другия, Марти бе влизал вече вътре в неговото съзнание и сега знаеше какво ще последва. Той се извърна от прозореца и погледна към момичетата.
— Бягайте, излезте през задната врата! Тичайте!!!
Шарлът и Емили бяха станали вече от пода във всекидневната, където допреди миг се преструваха на увлечени в играта на карти. Двете хукнаха към кухнята още преди Марти да довърши.
Той се спусна след тях.
Всичко стана за секунда. В един миг само Марти видя цялата двойственост на ситуацията: остават във всекидневната с надеждата, че джипът няма да може да мине през стълбите и площадката и никога няма да стигне до стените на бунгалото. Джипът заорава, Марти се втурва навън и застрелва мръсника още преди онзи да се измъкне иззад волана.
В следващата секунда Марти видя и мрачната страна на такава стратегия: джипът все пак успява да стигне до бунгалото — кедровите греди със сечение шест на десет сантиметра стават на трески… електрически кабели, парчета мазилка, стъклата се пръсват и се поръсват по пода във всекидневната… Подпорните греди се срутват, таванът пропада, убийствените каменни плочи се хлъзват от покрива и с гръм се стоварват отгоре му… Марти умира от някоя цепеница, камък… или пък остава жив, но затрупан от развалините, със затиснати крака.